Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм — кимна Тристан. — Ще се насочим към Вирджинските острови и ще спрем в Тортола. Мъжете… — Той замълча, защото видя прислужницата на Бетина да разговаря с един от моряците. — Защо тази жена не е заключена в каютата ти?
— Пуснах я, за да приготви вечерята. Не сме имали свястна храна, откакто стария Ангъс умря.
— Ти вярваш на тази жена, че няма да ни отрови? — ухили се Тристан.
— Не се тревожи. Ще се погрижа да опита храната, преди да ни я сервира.
Тристан видя, че жената се отправя към каютата му, и се намръщи.
— Какво става? Моята каюта не е кухнята. Иди и попитай Жако за какво е говорил със старицата.
Жюл се подчини и след няколко минути се върна.
— Помолила го е да я заведе при затворниците. Какво означава…
— По дяволите! — остро го прекъсна Тристан. — И сигурно Жако й е казал, че на борда няма затворници? Разбира се.
— Света дево! Трябваше да ме попиташ, преди да я пуснеш. Сега сигурно адът ще се изсипе върху главата ми, щом вляза в каютата! — извика Тристан.
— За какво говориш?
— Казах на момичето, че сме взели пленници и че ако иска да пощадя живота им, тя трябва доброволно да ми се отдаде. Тя се съгласи. А сега знае, че съм я излъгал. Вероятно в момента обмисля как да откъсне главата ми!
Жюл избухна в смях.
— Едва ли! Навярно момичето е твърде изплашено, за да мисли каквото и да било.
— Много се съмнявам.
— Защо си й казал, че сме взели пленници, когато никога досега не сме го правили? Защо просто не я заплаши, че ще убиеш прислужницата й? Това щеше да е достатъчно.
— Не искам да ме смята за чудовище, способно да убие една възрастна жена — раздразнено отвърна Тристан.
— А защо те интересува какво ще мисли за теб?
— Няма значение! — сопна се приятелят му. В този миг прислужницата излезе от каютата. — Иди и поговори с нея. Трябва да знам какво ме очаква.
Жюл отиде и след малко се върна. На устните му играеше лека усмивка.
— Старата жена ми каза, че момичето се е заклело да си отмъсти и може да извърши нещо глупаво. Искаш ли да вляза пръв… да сме сигурни, че не те очаква с нож в ръка?
— Наистина съм голям глупак! Забравих да взема кинжала си от каютата.
— За Бога, Тристан! Нали не мислиш, че тя…
— Да, мисля го — прекъсна го младият мъж. — Казах ти, че момичето е с характер. Но кинжалът е в една кутия на лавицата за книги и тя може би не го е намерила, а освен това мога да се справя с нея.
— Тристан?
— Да не мислиш, че едно момиче е заплаха за мен? — засмя се приятелят му. — Хайде, Жюл, след като мога да се справя с шестима испанци в обикновена схватка, как ще ме надвие едно малко френско цветенце?
— Жените не са като мъжете… Бъди внимателен — предупреди го Жюл.
— Познаваш ме отдавна, приятелю. Нима някога съм бил невнимателен?
Жюл само въздъхна, докато Тристан се отдалечаваше. Младият му приятел не знаеше нищо за жените. Беше прекарал целия си живот, разяждан от жестока омраза и в сърцето му не бе имало място за друго чувство. Откъде можеше да знае, че понякога женската ярост може да се сравни със силата на неколцина здрави испанци.
Подготвен за атака, Тристан бързо отвори вратата. Бетина стоеше в другия край на стаята и изглеждаше спокойна. Ала той предположи, че е намерила кинжала, защото ръцете й бяха скрити в полите на роклята. Не забеляза, че дългата й коса бе сплетена на плитка, за да не пречи на нападението и че очите й бяха станали тъмнозелени. Младият мъж се надяваше, че тя не знае как да държи кинжала, а още по-малко да си служи с него.
Прекоси бавно стаята, като не откъсваше поглед от ръцете й. Тя не подозираше, че той знае за намеренията й и че има преимущество. Когато приближи до масата, Тристан се извърна с гръб към нея, за да й даде възможност да го нападне. Тя мигновено го стори, но той бързо се извърна и стисна китката на ръката й, вдигнала високо дългото острие.
Тристан смаяно я наблюдаваше как извива китката си, за да се освободи, но накрая оръжието падна. Всъщност той не вярваше, че тя наистина иска да го убие. Да го заплашва, да му се съпротивлява, да, но да го убие…
Света Богородице! Нима не я беше грижа за собствения й живот? Нима смяташе, че може да го убие и да се измъкне безнаказано? Навярно не я интересуваше какво ще стане с нея. Ако наистина беше така, то тази жена бе по-опасна, отколкото си мислеше. Трябваше да бъде предпазлив с тази малка русокоса красавица.
— Какво се надяваше да постигнеш? — тихо попита той.