Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Той помогна и на Сейди да слезе. Камериерката разтърка сънливо очи и ги погледна объркано, защото беше подочула част от разговора им. Офелия я сграбчи за лакътя.
— Не влизай вътре. С теб си тръгваме.
Рейфиъл се направи, че не я е чул, и си тръгна. Вероятно Офелия не беше свикнала с подобна реакция от страна на мъжете, защото чу възмутеното й ахване. Но той нямаше да се разправя с нея на студа.
— Лорд Лок — повика го тя и добави, вече по-силно: — Рейфиъл! Рейф, дявол те взел, спри този фарс на секундата!
Той само се позабави на вратата, за да поздрави Бартоломю и да му даде нареждания:
— Просто струпай куфарите тук и прибери конете. Даже ги заведи чак в твоята къща. След като се постопля, ще ти помогна с багажа.
— Разбира се, милорд. Колко дълго ще останете?
— Нямам представа, но докато съм тук, ще се нуждаем от персонал. Разчитам на теб да се погрижиш за това. А, да не забравя дамата, която крещи — ситуацията е сложна, но ти просто не й обръщай внимание…
— Чух те! — тросна му се Офелия, когато го настигна. — Ще ти излезе през носа, кълна се!
Икономът побърза да се махне, за да изпълни нарежданията на господаря си. Девойката незабавно се обърна към Сейди и заповяда:
— Не му давай да разпрегне каретата ми!
Камериерката също беше скандализирана, ето защо потегли след Бартоломю с решителен блясък в очите. Рейфиъл знаеше, че в случая никаква решителност няма да свърши работа, но нямаше да стои на студа и да чака жените да осъзнаят поражението си.
Той въздъхна и махна на Офелия да го последва вътре.
— Обещавам ти най-подробно обяснение, когато останем насаме, Офелия, само се успокой. Няма да притесняваш леля ми със сцените си. Малко търпение, ако обичаш, защото първо искам да се постопля. Ти може би си била на топло през цялото време, но с мен нещата не стоят така.
Той се запъти към салона, където без съмнение го чакаше Есмералда, но думите на Офелия го спряха:
— Да не си посмял отново да ми се измъкваш!
Той се обърна и я погледна хладно.
— Не споменах ли нещо за търпение?
— Какво те кара да мислиш, че ще търпя твоето поведение?
— Аха, ето още един въпрос, по който трябва да поработим. Можем да започнем незабавно. Слушай, Офелия! Ще влезеш в салона, ще седнеш и ще си траеш, докато слугите не приготвят стаите ни.
— В противен случай?
— Да речем, че просто ще запазя в тайна причината, поради която си тук. Като се замисля, и бездруго не ти трябва обяснение…
— Това е абсурд — прекъсна го Офелия. — Задръж си проклетото обяснение. Прибирам се вкъщи!
Тя се обърна и едва не се сблъска със Сейди, която се връщаше недоволна.
— Икономът не разбира от дума. Подчинявал се само на заповедите на господаря си.
Рейфиъл чу как Офелия въздъхна при тази новина и се подсмихна:
— Ако Бартоломю се беше подчинил на разпорежданията ви, коя от вас двете щеше да управлява каретата?
Офелия го удостои с яростен поглед. Той само сви рамене.
— Имам напълно разумно обяснение, което ще те задоволи. Ако желаеш да го чуеш, се дръж добре, защото не възнамерявай да си губя времето с теб. Разбира се, така ще играеш на сляпо, но съм сигурен, че каквато си умница, ще се справиш…
— Не говориш сериозно — задъха се от възмущение тя.
— Търпението е добродетел. Тъй като не притежаваш търпение — или каквито и да било други добродетели — първият ти урок ще бъде да го придобиеш. Упражнявай се, мила.
ОСМА ГЛАВА
Офелия беше бясна. Защо никой не й беше казал, че виконтът се е побъркал?
Тя прониза гърба на Рейфиъл с гневния си поглед. Негодникът топлеше ръцете си пред камината и я пренебрегваше, все едно тя не беше в стаята. Девойката седеше и се упражняваше в търпение. Струваше й се, че е минал цял час, без да каже дума на никого.
Есмералда се качи в стаята си веднага, щом слугите запалиха огън. Преди това се беше обърнала към Офелия с думите:
— Не се цупи, момиче, не ти отива. Изиграй си умно картите и ще излезеш победител.
Това пък какво щеше да рече? Не попита, защото Рейфиъл беше в стаята. По-късно щеше да поговори насаме с възрастната жена, която очевидно бе наясно какво става тук. Съучастничка ли беше Есме в кроежите на Рейфиъл? Така изглеждаше, макар че Офелия се надяваше на обратното. Добре беше да има и друг съюзник освен Сейди. Но докато виконтът не й дадеше обещаното обяснение, щеше да запази мълчание, дори ако това означаваше да се побърка.
Двете камериерки се бяха настанили в отделенията за прислугата. Сейди се върна да каже, че стаята й е готова, но Офелия само махна с ръка. Никъде нямаше да ходи, преди да се е обяснила с Рейфиъл, а този проклетник умишлено я караше да чака, сигурна беше.