Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
В действителност, мозъкът е само инструмент за това да бъдат направени мислите по-ясни — мисълта е по-голяма, по-широка, по-дълбока и по-висша, отколкото мозъка. Изображенията на мислите се създават чрез впечатленията натрупани в ума. Ако умът не е богат на впечатления, мисълта няма да бъде ясна. Например, у сляп човек, който никога в живота си не е виждал слон, не може да се породи идея за слон, защото неговият ум няма такива форми — образци, от които да сътвори със силата на волята някакъв образ. За да бъде създадена формата, умът трябва първо да я познае. Следователно, умът е хранилище на всички форми, видени някога от човека. Възниква въпросът — може ли формата да бъде отразена в ума на сляп човек? Да, но тя ще остане незавършена. Ако мисъл се проектира на сляп човек, той ще я възприеме наполовина, тъй като няма тази част, която трябва да вземе от собствения си ум и приема само отражението, проектирано в него. Тъй като има мъглява идея за даден обект, той не може да го направи ясен за себе си.
Формата на мисълта, намираща се в ума, се отразява върху мозъка. Мозъкът може да се сравни с фотографска плака. Мисълта пада върху мозъка, подобно на лъча, падащ върху фотографската плака, при това попадат, както собствените, така и мислите на другите. Съществува още един процес и той се заключава в това, че мисълта се развива и проявява подобно на фотографска плака. Как става това? Има ли някакъв разтвор, в който е необходимо да бъде поставена тази „фотографска плака“. Да, това е интелектът — посредством собствения интелект на човека тя се развива и става по-ясна и осезаема за вътрешното чувство. Под вътрешни чувства се разбира най-скритата и дълбока част на петте осезания. Въпреки че външно именно пет органа са ни дали идеята за петте осезания, в действителност съществува само едно чувство. Чрез пет външни органи ние изпитваме пет различни осезания и това ни дава идеята за пет чувства.
Съществуват склонни към видения хора, които виждат различни мисли, фантазии, чувства и техни въображаеми форми в цветове. Несъмнено, това е по-скоро символично, отколкото реално. Цветът на мислите съответства на състоянието на ума. Той е белег за елемента, към който принадлежи мисълта — огън, вода, земя, въздух и ефир. Ако зад дадена мисъл стои огънят, той създава около нея подходящ цвят, подобен на атмосфера, която го обкръжава. И тогава склонните към видения хора възприемат мисълта-форма във вид на цвят, който й придава определена окраска.
Мисълта, насочена към земното, се състои от елемента земя. Мисълта за любов и привързаност представя елемента вода. Мисълта за метежност, разрушения, вреда и болка представя огъня. Мисълта за ентусиазъм, храброст, надежда, стремеж представя въздуха. Мисълта за отдих, уединение, тишина и покой представя ефира. Такива са основните характеристики на мислите, свързани с петте елемента.
Всички елементи са равнопоставени. Нито един не превъзхожда другите. Превъзходството на мислите съответства на кръгозора на ума. Ако човек стои на земята и гледа пред себе си, вижда един кръгозор, ако стои на върха на кулата, вижда по-широк хоризонт и неговият кръгозор е различен от първия. Именно в съответствие с кръгозора на човека мисълта бива висша или нисша. Но никой не може да вземе една мисъл или мисъл-картина и да заяви: „Това е низша мисъл“ или „Това е висша мисъл“. Мисълта не е монета, която има горна и обратна страна. Това, което я прави нисша или висша, е стоящият зад нея мотив.
Формата на мислите оказва въздействие върху начина на изразяване на човека. Мисълта притежава определен език и говори на този, който може да разбере. Мисълта говори на особен език, използва особено писмо. Този език може за прочетен по лицето на събеседника. Всеки го чете в определена степен, но да се определят буквите, азбуката на този език е много сложно.
Съществува една тайна, отваряща врата в мисълта-език — това са вибрациите и направлението, което те приемат. Мисълта въздейства на човека и се проявява в неговата същност. Има определен закон, управляващ мисълта и този закон е законът на направлението: насочена ли е силата надясно или наляво, нагоре или надолу. Именно това направление на вибрациите на мислите поражда дадено изображение и виждащият може да го види толкова ясно, сякаш е или буква. Несъмнено е, че за виждащия не е задължително да чете мислите на човека по неговата външност, защото не може да бъде виждащ, ако не е отворен за отраженията, така че всяка мисъл да се отразява в него. Това прави нещата по-ясни. Не е нужно човек да открива изображението на мисълта по видимата форма, за да я познае — самата атмосфера, която мисълта създава е достатъчна. Самата мисъл възкликва: „Аз съм това“, защото тя притежава език, притежава глас; носи дихание и живот.