Просто шеметен фарс [bg]

— Май, че ни трябва адвокат — каза Адам един ден на Луцифер. — Мисля, че сме изгонени от Рая несправедливо. Първо, въобще не са ни изпращали призовка. Въобще не ни е изслушвал съд. И адвокат не ни е представлявал.

— Дошли сте тъкмо където трябва. — Луцифер ги въведе в канцеларията си. — Да оправим всичко сбъркано — такъв е девизът на силите на Мрака, за които работя. Разберете, не че твърдя, че на Онзи Големия нещо му има. Господ обикновено добре се оправя, само че, общо взето, твърде много си позволява в тия работи. Ще изпратим прошение до Ананке, чиито тайнствени преценки ръководят всички нас.

Ананке Безликата изслуша Луцифер в своята стая от сиви облаци. Прозорецът й гледаше към Океана на времето, а ветровете на вечността си играеха с белите пердета.

Ананке отсъди, че Адам е изгонен несправедливо и трябва да му се позволи да се върне в Едем. Адам се въодушеви. Благодари на всички, каза на Ева да почака и тръгна да си връща Едем. Напразно търсеше пътя към бившия си Рай, ала и върха на носа си не можеше да съзре в тая тъмница — Господ беше спуснал над тази област непрогледен мрак. Адам се обади на Гордън Луцифер и му разказа какво е станало. Гордън поклати глава и се обади на шефа си.

— Е, това наистина хич не е честно — рече Сатаната. — Онзи увърта. Ама виж сега аз какво ще ти кажа. Ето ти седем високи свещника с магически свойства. Използвай ги мъдро и сам ще осветиш пътя си към Рая.

Адам тръгна, нарамил шестте свещника в торба от камилска кожа на гърба си. Седмия държеше в ръка и неземната бледосинкава светлина на свещта разсичаше мрака със сюрреалистична точност. Под тази светлина пред Адам се разкриваха несравними гледки и той дръзко вървеше напред.

След като измина доста разстояние, а свещта в благородната си поставка разпръскваше мрака на всички страни, той стигна до ниска стена, обрасла с бръшлян. Край нея се плискаше застояла локва. Стори му се, че това е мястото, където толкова често бе дремвал и мечтал едно време в Едем, когато животът беше прост и лесен. Спря, огледа се и свещта му изведнъж угасна.

— Да му се не види! — възкликна Адам, защото по-силна дума не знаеше, по това време истинските псувни все още не бяха изнамерени — и измъкна втори свещник.

Свещта се запали и Адам продължи. Този път, щом мракът се разсея, пристигна на бряг, сияещ меко в сумрака. В далечината се виждаше островче, а над всичко това гладко струеше топъл въздух. Той отново спря и отново се спусна мрак — свещта пак угасна.

И това се повтори пак и пак — мракът на Господ объркваше Адам и му разкриваше места, които за миг изглеждаха като неговия изгубен Рай, но излизаше, че са нещо съвсем друго, и свещите гаснеха. Когато и последната угасна, Адам се намери пак там, откъдето беше тръгнал, и, ще не ще, там си и остана.