![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— О, така ли? — възкликна Бабриел. — И кой период разглеждат?
— Май Ренесанс му викаха — отвърна природният дух.
Бабриел му благодари и си тръгна умислен. Само съвпадение ли беше, че и Аззи се намираше в същия период? По натура Бабриел не беше подозрителен, смятаха го за твърде доверчив дори и за ангел. Но горчивият опит го бе научил, че, колкото и странно да изглежда, не всеки беше като него. Особено пък Аззи — притворството му беше втора природа до такава степен, че засенчваше първата му природа, каквато и да беше тя. А Бабриел се съмняваше и в правоверността на Илит въпреки ентусиазма й за де що има Доброта. Не му се вярваше да измени на предаността си към Рая, но може пък и да се е изкушила да види какво става със старото й гадже — или по-скоро то се беше изкушило да види какво става с нея. Ако случаят е такъв, защо ли си бяха избрали Ренесанса за среща? Или пък си беше просто съвпадение?
С такива тежки мисли на душата Бабриел навлезе в Алеята на сенчестите маслини и стигна до голямо бяло имение на върха на един хълм — там живееше Михаил. Архангелът подрязваше розите на двора. Ръкавите на бялата му ленена риза бяха запретнати до лактите и разкриваха мускулестите му ръце.
— Добре дошъл, Бабриел! — Архангелът остави ножицата на земята и избърса от челото си сладката пот на честния труд. — Как прекара във Венеция, добре ли?
— Неизмеримо добре, господине. Възползвах се от възможността да направя опит да обогатя познанията си за изкуствата. За още по-голяма прослава на Доброто, разбира се.
— Разбира се — съгласи се Михаил с дружелюбна искрица в хлътналите очи.
— Натъкнах се на Аззи Елвул, господине.
— Видял си се със стария Аззи, а? — Михаил умислено поглади брадичката си. Добре си спомняше този демон от последната им среща по време на историята с Фауст. — И какви ги вършеше той там?
— Каза, че е там само за да си почине от задълженията си в Ада, макар да подозирам, че може и да е отишъл, за да бъде по-близо до ангела Илит. И тя е на Земята.
— Възможно е — каза Михаил. — А може да има и друга причина.
— Например, господине?
— Има много възможности — поколеба се Михаил. — Трябва да си помисля. Междувременно, ако вече си си починал, вкъщи се е събрала доста кореспонденция, с която някой трябва да се заеме. — Михаил беше много педантичен и отговаряше на всички писма на свои фенове. Те идваха от всички краища на Духовното царство, а и от Земята също.
— Ей сега се захващам. — Бабриел се втурна към малката си канцелария вътре. Намираше се в бившето слугинско крило, което сега наричаха Крило за почетни по-маловажни гости.
ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВА 1
За Илит бе необикновено унизително да се намери затворена в кутия. Не й бяха погаждали такъв номер, откак троянският цар Приам, луднал по нея, бе конструирал специална кутия, в която се надяваше да я затвори, след като я хване. Сега Троя отдавна беше минало, Приам, и той покрай нея, а Илит все още бе тук — поне частично, защото нямаше навика да си завира главата в кутии.
„Това просто доказва — помисли си тя, — че няма смисъл да се надуваш много. Я ме вижте сега само. Затворена в някаква си кутия!“
Бледо сияние изпълни кутията и разкри в дъното й поля, плетища и зъбери на планинска верига.
Чу мъжки глас до ухото си.
— Илит, какво правиш ти тук? Май си в беда, а? Дай да ти помогна.
Светлината в кутията стана по-ярка.
— С кого говоря? — попита Илит.
— Зевс съм — отвърна гласът. — Все още ги мога тия работи дори и в сегашното си орязано състояние. Ала ти не ми каза какво правиш тук.
— Някакъв тип ме отвлече и ме заключи тука. — Илит и преди се бе срещала с татко Зевс, по времето, когато кандидатства за природен дух през Периода на елинското възраждане в Рим. Зевс беше казал, че ще й се обади, и оттогава не се беше сещала за случая.
— Че защо не те пусне?
— Страх го е, че ще го убия. Пък и аз ще го убия като нищо!
Зевс въздъхна.
— Говориш също като щерка ми Артемида. Е, стига с тая непреклонност! Що не опиташ с малко преструвки?
— Какво искаш да кажеш?
— Кажи на тоя похитител колко много ти харесва, че точно той те е заключил в кутията.
— Никога няма да ми повярва!
— Опитай. Похитителите са си тъпички. Кажи му каквото щеш. Само се измъкни оттук.
— Искаш да кажеш, да излъжа?
— Разбира се.
— Няма да е честно!