![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм упълномощен да се разправям с тия неща. Аз съм просто един дребен нещастен чиновник. Ето какво трябва да направите: тръгнете по коридора, първата врата вдясно, после се качете по стълбите и…
Точно това на Аззи хич не му трябваше. Той измъкна друг лист — Нареждане за незабавно действие, което твърдеше, че при изплащането на това искане не се приемат никакви извинения и че Всякакви усуквания от страна на съответния служител ще бъдат наказани с Парична глоба, а именно като се отнеме дължимата сума от собствената заплата на чиновника. Това беше най-драстичната форма на наказание, която можеше да се наложи в Адския град. На Аззи му се бе наложило да свие формуляра от специалната канцелария, която ги раздаваше едва на малцина избрани.
Документът оказа Върху караконджула незабавен и удовлетворителен ефект.
— Няма да си ги вадя от джоба, я! — промърмори той. — Къде ми се дяна печатът?
Той поровичка по бюрото си, намери го и подпечата документите на Аззи — СПЕШНО! ДА СЕ ИЗПЛАТИ ВЕДНАГА!, изписано с пламтящи букви.
— Сега просто го занесете на гише „Плащания“ в дъното на коридора. И после си отивайте по живо — по здраво. Провалихте ми деня!
Аззи точно така и направи. Зарече се, че ако пак си има проблеми, ще извърти някой нов гаден номер, обаче чиновникът на гише „Плащания“, щом видя грифа ПЛАТЕТЕ ВЕДНАГА!, го подписа и незабавно предостави на Аззи няколко чувала златни монети — с което Адът се издължи на Аззи до стотинка.
ГЛАВА 2
Когато Аззи се завърна във Венеция, вече бяха изминали шест земни дни. Времето бе меко и сияйно, в паркчетата дърветата и храстите цъфтяха като пощурели. Навсякъде беше покрито с бели и жълти цветчета — изглеждаха прекрасно, окъпани в меката слънчева светлина. Венецианските госпожи се разхождаха, придружени от господата, и си клюкарстваха за благородниците и техните дами. Отливът мъкнеше градските боклуци към морето. Свежият източен вятър разнасяше миризливите пари, които превръщаха Венеция в подходящо място за зараждане на европейски чумни епидемии. Накратко — време само за живот.
Аззи беше решил да поразгледа Арсенала — най-знаменитата корабостроителница в Европа, но едва завил в тясната калдъръмена уличка, се сблъска с един едър синеок момък. Той го изгледа и го тупна радостно по гърба.
— Аззи! Не се лъжа, ти си, нали?
Беше ангелът Бабриел, стар познат от отдавнашни преживелици. Макар че служеха на противоположни страни в голямата битка между Светлината и Мрака, с течение на събитията те бяха станали приятели — или ако не точно приятели, то нещо повече от познати. А и друго ги свързваше — и двамата обичаха една красива чернокоса вещица на име Илит.
На Аззи му хрумна, че Бабриел, който напоследък работеше за архангел Михаил, може би е дошъл във Венеция, за да го държи под око. Може дори и да го е заподозрял вече — с помощта на някой неизвестен досега райски номер — в онова, което мътеше.
След като Бабриел изрази изненадата си от присъствието на Аззи във Венеция, Аззи отвърна:
— Реших да се оттегля малко от задълженията си в Ада и да се насладя на прекрасните гледки в този град. Не ще и дума, за сегашното поколение това е раят на земята.
— Чудесно е, че те виждам пак — рече Бабриел на Аззи, — но трябва да се връщам при другите. По вечерня ангел Израфел ще дойде да ни вземе и да ни върне в Рая. Бяхме поизлезли за уикенда.
— Ами тогава приятно пътуване — пожела му Аззи.
И тъй, те се разделиха. Аззи не бе забелязал Бабриел да го следи — и все пак се зачуди какво ли търси синеокият ангел по това време във Венеция.
ГЛАВА 3
Бабриел винаги се връщаше в Рая с удоволствие. Такова приятно място беше — редички малки бели къщурки сред пищни зелени ливади, кичести стари дървета, пък и тази обща атмосфера на нежна Доброта… Не че целият Рай изглеждаше така, разбира се, но това беше Западен Рай — по-добрата част на Рая. Там живееха архангелите, там се намираха и летните вили на Духовните въплъщения. Духовните въплъщения бяха високи привлекателни жени и един ангел можеше да си причини къде-къде по-големи злини от това, да се обвърже с някоя от тях — в Рая чифтосването на отлични качества бе позволено. Но, колкото и да бяха красиви, те не привличаха Бабриел като жени. Сърцето му принадлежеше на Илит. Вероятно заради миналото й той я намираше неустоима — беше служила като Главна блудница на Атина и Помощник-главна блудница на Вавилон по времето, когато служеше на Злото. Понякога Илит изглеждаше влюбена в Бабриел, понякога не.
Мина напряко към Източен Рай и спря до къщата й. Искаше просто да й се обади, само че нея я нямаше. Някакъв излъскан природен дух, пременен като херувим, косеше ливадата — покаяние, което си бе наложил за минали прегрешения. Той обясни на Бабриел, че Илит придружава група ангелчета из светилищата на Земята.