Просто шеметен фарс [bg]

— Продължавай така още малко — рече Михаил. — Знанията, придобити чрез практически опит, много помагат при оценката на шедьоврите, пазени в превъзходните райски колекции. Срещал ли си пак твоя приятел Аззи?

— Всъщност да, господине. Само преди мъничко го видях да излиза от къщата на Пиетро Аретино, известния неприличен поет и непочтителен драматург.

— Наистина ли? И защо, мислиш, е ходил там? Обикновено фенско обожание?

— Ще ми се да го вярвам — рече Бабриел. — Ала определена сянка на безпокойство в поведението на моя приятел, щом споменах името на Аретино, ме накара да се зачудя дали не би могло да бъде нещо друго. Ала ми е противно да обвинявам когото ида било, че играе двойна игра, господине, а най-Вече някого, който ми е приятел, макар че е демон.

— Твоите скрупули ти правят чест — рече Михаил, — макар и друго да не се очаква от един напълно оперил се ангел. Но се позамисли малко. Аззи, като слуга на Злото, нямаше да си Върши работата, ако не замисляше пак някоя хитра уловка, с която да способства за разпространението на Злото в света. Следователно да го обвиним, че прикрива нещо неред, но означава просто да му отдадем дължимото. Естествено, че замисля нещо лошо! Въпросът е какво?

— Що се отнася до това, нямам ни най-малка представа.

— И все пак мисля, че трябва да го открием? Аззи вече не е незначителен персонаж. Вече два пъти е вършил работа на силите на Мрака в големи начинания — като започнем с онзи случай с Принца, а после и историята с Фауст, чийто изход все още се разглежда в съда на Ананке. Имам основания да предполагам, че Аззи в момента заема високо положение в Съвета на неправдите. Очевидно е първостепенен играч в ония игрички, дето възникват от време на време с цел да се обърка човечеството и да тръгне по прокълнатия път.