![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— После ще се покаеш. Аз все така правех едно време. Междувременно вече ще си свободна.
— Но се предполага, че ние не трябва да лъжем! — Гласът на Илит обаче беше нерешителен.
— Виж сега, скъпа моя, поговори си пак с този човек и го накарай да погледне на всичко това така, както го виждаш ти. Върни се пак в света. Прекалено си хубава, че да стоиш затворена в кутия.
По-късно, след като се постегна и си пооправи грима, Илит извика:
— Уестфал! Там ли си още?
— Да, тук съм.
— Не ходиш ли на работа или нещо такова?
— Ходя, разбира се. Само че, да си кажа честно, страх ме е да те оставя сама. Такова де, може и да се измъкнеш навън или поне да ме омаеш нещо.
— Аз всякак мога да те омая — каза Илит със страстен глас. — Но наистина ли ме мислиш за толкова коварна вещица?
— Ами… — каза Уестфал. — Както ме подпука, си помислих, че не е зле да се подготвя за най-лошото.
— Бях ядосана — рече Илит. — Никоя жена не обича както си прави нещо, изведнъж да я грабнат, да я затворят в кутия и да я закарат при някого, все едно че е някаква стока. Ние, вещиците, сме си просто жени, разбираш ли, дори и най-ангелоподобните сред нас. Искаме да ни ухажват като истински дами, не да ни лашкат насам-натам като някакви дърти брантии.
— Сега разбирам — рече Уестфал. — Ала вече е твърде късно.
— Е, не е речено, че е късно. — Сякаш мед капеше от гласа на Илит.
— Наистина ли?
— Вдигни капака, Уестфал. Няма да ти сторя зло. Честна ангелска. Да видим как ще се разберем, пък…
Уестфал пое дълбоко дъх и отвори кутията.
Илит изскочи, обвита в пушеци. Бе приела облика на Хеката — стар неин вещерски трик.
— Обеща да не ми сториш зло! — писна Уестфал.
Стаите се опразниха мигом. Уестфал се намери в някакво мрачно кьоше в Лимбо, а Илит литна да докладва на Михаил. Кутията на Пандора все още бе отворена и леко блещукаше.
ГЛАВА 2
Една седмица след като бяха говорили, точно на минутата, Аззи почука на вратата на Аретино. Поетът поздрави демона с добре дошъл и го заведе в една от всекидневните на горния етаж. Отпуснаха се върху тапицираните с брокат кресла и се загледаха в светлините на Венеция, блеснали покрай каналите. Аретино поднесе вино — беше го подбрал внимателно за случая. Прислужница им донесе малки кексчета — да се подкрепят.
Мек син сумрак бе паднал над града, увеличавайки стократно витаещите във въздуха магия и тайнственост. Отдолу се дочу песен — пееше лодкар: „Да си гондолиер, ех, какъв живот!“ Известно време човекът и демонът слушаха мълчаливо.
В такива моменти от живота си Аззи се чувстваше най-добре. Първият миг на началото. Първите думи, които ще каже сега, щяха да променят из корен живота на мнозина. Сам той щеше да управлява съдби. Аззи щеше да бъде онзи, който дава форма на събитията, не те щяха да формират него. Власт, самовъзвеличаване — нали в това беше смисълът на цялата работа.
Във въображението на Аззи проектът се разгърна в пълната си цялост. Едва замислен, изглеждаше вече готов. Представата му беше смътна, но величествена.
Трябваше му един миг да дойде на себе си и да разбере, че всичко все още тепърва предстои.
— Обхвана ме нетърпение, драги ми Аретино, да чуя какво имаш да ми предложиш. Или си решил, че моята пиеса не е по силите ти?
— Мисля, че аз единствен мога да ви свърша работа — дръзко заяви Аретино. — Но сам ще прецените, щом ви разкажа легендата, която бих искал да използвам за основа.
— Легенда? О, добре, добре! Обичам легендите. За някой, когото познавам, ли се разказва?
— Ами Господ е вътре. И Адам. И Луцифер.
— Все стари приятели. Давай, Пиетро.
Аретино се облегна назад, сръбна вино да си прочисти гърлото и подхвана…
Адам си лежеше край един ручей в Едем, когато Господ дойде при него и рече:
— Адаме, какво правиш?
— Кой, аз ли? — Адам подскочи и седна. — Нищо, седя си тук и си мисля разни добри мисли.
— Знам, че са добри. Включвам се на твоята вълна най-редовно, ей тъй, да проверя как се справяш. Божествена лична заинтересованост в най-прекрасния й вид. Но какво правеше, преди да полегнеш да си ги мислиш?
— Не помня…
— Опитай се да си спомниш. Беше с Ева, нали?
— Ами да бе, точно така. Ама то няма нищо лошо в това, нали? Искам да кажа, тя ми е жена, нали разбираш.
— Никой нищо не ти казва, Адаме. Просто се опитвам да установя фактите. Говори с Ева, нали?
— Да бе, да, говорих. Разправяше за нещо, дето й го били казали птичките. Знаеш ли какво, Господи, ама между нас да си остане — много приказва за птички тая жена. Уж е голяма жена!
— Какво друго прави с Ева?
— Ами само си приказвахме за птички. Дай й на нея за птички да приказва. Я ми кажи честно, мислиш ли, че нищо й няма? Е, ясно, няма с кого да я сравня, защото други жени не познавам. Не си ми дал майка, не че се оплаквам. Само че, да ти кажа, през цялото време все за птички да си приказваме, такова де, писна ми вече.