Просто шеметен фарс [bg]

— Ами, право си казваш — смънка Адам.

— Казах ти само: „Ей онова дърво там, дето му викаме Дървото на Живота, виждаш ли я онази ябълка?“ И ти рече, че я виждаш. И аз ти рекох: „Само ми направи една услуга — не яж тая ябълка, схвана ли?“ И ти рече: „Ясно, Боже, схванах, не е кой знае какво.“ Само че вчера с Ева изядохте забранената ябълка, нали?

— Ябълка ли? — попита Адам озадачено.

— Много добре знаеш какво е ябълка — каза Господ. — Кръгло, червено и сладко на вкус. Само дето въобще не трябваше да знаеш какво е на вкус, защото ти наредих да не го опитваш.

— Никога не съм разбирал защо не трябва да ги ядем.

— И това ти казах, ама кой да слуша. Ябълката ще те научи да разпознаваш Доброто и Злото. Ей затова не трябваше да ги ядете.

— Че какво му е лошото да знаеш кое е Добро и кое Зло?

— Ей, всяко познание е чудесно нещо — рече Господ. — Само че трябва да знаеш едно-друго, та да се оправяш с познанието. Лекичка-полекичка ви водех с Ева към етапа, когато можехте да хапнете от плода на Дървото на познанието, без да откачите или да си въобразите, че знаете всичко. Само че тя трябваше да те изкуши с тая ябълка, нали така?

— Беше моя идея! — настоя Адам. — Ева няма какво да я виниш. Тя само птичките си знае.

— Да, ама тя те подкокороса, нали?

— Може и да е. И какво? Тука се носеше един такъв слух, че нямало чак пък толкоз да се ядосаш, ако някой от нас вземе, че я изяде тая ябълка.

— Това пък къде си го чул?

— Не помня — рече Адам. — Сигурно са ми го казали птичките и пчеличките. Ама то бездруго щяхме да я опитаме тая ябълка. Все някога. Законът за драматичната необходимост казва, че не можеш да окачиш на дървото заредена ябълка, без тя все някога да гръмне. Ние няма все в тая райска градина да си седим, нали така?

— Не, няма — рече Господ. — Като стана дума за това — всъщност веднага се измитайте оттук. И хич не си въобразявай, че ще се върнете някога.

И тъй, Господ изгони Адам и Ева от Райската градина. Прати един ангел с пламтящ меч да го свърши. И така първият мъж и първата жена се срещнаха с първия съдия-изпълнител. Адам и Ева хвърлиха последен дълъг поглед към мястото, което беше техен дом, и поеха по пътя си. После щяха да живеят на доста места, но нито едно от тях нямаше да бъде техен дом.

Чак когато бяха вече вън от Едем, Адам забеляза, че Ева е без дрехи.

— Пусто да остане! — облещи се той срещу жена си. — Ама ти си чисто гола!

— Ами че и ти — отвърна Ева.

После всеки се зазяпа в интимните части на другия и зяпаха колкото си щат, а накрая избухнаха в кикот. Тъй бе роден сексуалният хумор.

След като спряха да се смеят на интимните си части, Адам се обади:

— Май ще е по-добре да си покрием оръдията на труда, а? Щото така да висят разни работи, ако разбираш за какво ти говоря…