Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Застанал на ръба на кладенеца, той вдигна ръце и започна да припява. Гласът му бе мек и равномерен, заклинанието му — добре подготвено и обмислено. Не погледна надолу дори когато усети вълнението и въздишките, изтръгнали се от дълбините. Движеше ръцете си бавно, рисувайки във въздуха символи — заклинания за подчинение. Изричаше думите без колебание, защото дори намек за нерешителност би довел до прекъсването на магията и би провалил усилията му.
Когато свърши, той посегна към робата си и извади оттам щипка зеленикав прах, който хвърли в бездната. Прашинките заблещукаха, извивайки се, сякаш понесени от въздушни течения. Те като че ли се уголемяваха и умножаваха, докато станаха хиляди. За момент увиснаха във въздуха, искрящи в мрака, след това примигваха и изчезнаха.
Бремен отстъпи бързо назад. Дишаше учестено, усещаше как куражът му се изпари, щом гърбът му опря в студената каменна стена на кулата. Вече нямаше предишната сила. Нямаше я едновремешната решимост. Той затвори очите си и застина в очакване стоновете и въздишките да се стопят отново в тишината. Използването на магия изискваше такива усилия! Искаше му се отново да е млад. Искаше му се тялото му да бъде отново силно, а той самият да притежава пак предишната непоколебимост. Но всъщност беше стар и слаб и нямаше никакъв смисъл да тъгува по невъзможното. Налагаше му се да се справи и с това тяло и с решимостта, която му бе останала.
Нещо застърга по каменните стени под него — може би нокти или люспи.
Нещо се катереше, за да види дали заклинателят е още там!
Бремен се окопити, запрепъва се обратно към вратата, излезе и я затвори плътно зад себе си. Сърцето му още биеше лудо, лицето му бе лъснало от пот.
— Напусни това място! — прошепна груб глас от другата страна на вратата, някъде дълбоко от ямата. — Напусни сега!
Ръцете на Бремен трепереха, докато заключваше отново катинарите на веригите. После се втурна надолу по тясното стълбище и през пустите проходи на крепостта, за да се присъедини към Сирид Лок.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Бремен и Кинсън Рейвънлок пренощуваха в гората недалеч от Паранор.
Откриха малка смърчова горичка, която им осигури относително прикритие. Но дори тук не се чувстваха в безопасност от крилатите ловци, които дебнеха в нощното небе.
Ядяха студената си вечеря — малко хляб, сирене, пролетни ябълки и ейл, и обсъждаха събитията от деня. Бремен му разказа за опита си да се обърне към Друидския съвет и му предаде разговорите си с онези, с които бе говорил в крепостта. Кинсън се ограничи само с няколко спокойни кимвания и от време на време изсумтяваше в знак на разочарование, но запази самообладание и добрите си маниери, като не натякна на стареца, че го е предупредил.
След това легнаха да спят, изморени от дългия преход от Стрелехайм и от многото безсънни нощи. Дежуреха на смени, защото не смятаха, че са в безопасност дори в такава близост до друидите. Всъщност те изобщо не смятаха, че за в бъдеще ще бъдат в безопасност където и да е. Скоро Господаря на Магията щеше да започне своя поход, а крилатите изчадия бяха негови очи навсякъде из Четирите земи. Бремен, който пръв остана на стража, изведнъж усети нещо, някакво присъствие, което улови с инстинктите си, нещо съвсем наблизо. Беше полунощ, смяната му вече изтичаше и той беше започнал да мисли за съня и за малко да го пропусне. Но нищо не се появи и тръпките, които пробягваха по гръбнака му, започнаха да изчезват също така бързо, както се бяха появили. Друидът потъна в дълбок сън без сънища, но се събуди още преди изгрев и се замисли за онова, което му предстоеше да свърши, за да победи заплахата от Господаря на Магията, когато Кинсън се промъкна безшумно от храстите и коленичи до него.