![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
За да поддържаме духа на Сборището, никой от нас не се придържаше към човешки облик. Седмопръстия се извисяваше почти до тавана, тялото му бе покрито с лъщящи зеленикави люспи, трите му очи сияеха като раздухани въглени (допълнителното бе нагласено точно в средата на челото), освен това носеше дълга черна роба, изпъстрена с хризантеми.
Дъщеря му (някои смятат, че му е племенница, а други подхвърлят далеч по-неприлични предположения) напълно хармонираше с лунните лъчи в своето име. За разлика от Седмопръстия, който притежава почти материално тяло, нейната естествена форма е съвсем ефирна. Представете си мастилена драскулка по снежнобял лист, наподобяваща женска фигура, нищо повече от няколко извивки и скрития в тях намек за добре изваяни форми. Добавете сребриста коса, спускаща се на вълни до земята, разпилейте над всичко това лунни лъчи и звезден прах и ще получите крайния резултат.
Тя е красива и недостъпна. Нищо чудно дето ревнивците сплетничат, че баща й бил неин любовник.
Също така е сравнително млада, родена в самия край на Демоничните войни, малко преди майка й, страховитата Крис Неописуемия гняв, да почине от раните си, причинени от закривената секира на бог Рр’грр. Като малка я отгледала Вис, която открай време мечтаела за свое дете, но все не й се удавала възможност. Но сетне Седмопръстия, който е прочут със своята ревност, си я прибрал и оттогава не дава никой да припари до нея.
Всичко това, че и още, се пробуди в спомените ми, докато си разменях поздрави с моите гости. Но когато забелязах, че възпитаната в почит към традициите Разпилени лунни лъчи се готви да изпълни ритуала на трите реверанса и деветте поклона в моя чест, аз й подадох ръка и я подканих да се изправи. В първия момент, когато пръстите ми преминаха през тялото й, останах изненадан, но бързо се овладях. В края на краищата, подобно нещо следваше да се очаква.
— Не ми се кланяй, мило дете — произнесох с категоричен тон. — Тук съм само гост и нищо повече.
Тя спусна тъмните си ресници над чифт искрящи очи, но така и не можах да разбера причината за чувствата които — стори ми се — бушуваха в тях.
— Ти си Богоубиеца — рече тя с нежния си глас. — Ако не беше ти, сега нямаше да ме има. Исках само да ти изкажа благодарността си — така, както ме е учил татко.
Истина е, че ако не бях сполучил с оня късметлийска изстрел срещу Чахолдрудан, Разпилени лунни лъчи нямаше да се появи на бял свят. Крис Неописуемия гняв вече лежеше в прахта и Вис и Седмопръстия се опитваха да я измъкнат от полесражението.
В този ден не се справяхме особено добре. Много от най-добрите ни войни вече бяха ранени, бойният дух постоянно спадаше и почти клонеше към нулата. Малко трябваше, за да настъпи всеобща паника. Ала когато Чахолдрудан се строполи мъртъв, гибелта му вдъхна на демоничния народ нова надежда.
Не ми е в природата да лъжа, но не можех да позволя на това невинно дете да ме дарява с почести, по-подходящи за един император. Затова отново настоях да се изправи.
— Моята победа бе само една от многото в онази битка — уверих я аз. — Ставай. Ако не греша, струва ми се, че долавям уханието на хилядогодишни яйца, поръсени с джинджифил.
Седмопръстия наблюдаваше дъщеря си с нескрита гордост. По негов неуловим сигнал тя се подчини на молбата ми. След като се настанихме около масата, той вдигна покривката от подноса. И наистина, вътре, върху плоска чиния, беше подредена порция хилядогодишни яйца, подправени с джинджифил и ситно нарязан арпаджик. За всеки от нас имаше по чифт изящни клечки от слонова кост.
След първото блюдо поднесоха второ, после трето, всичките приготвени с подобаваща елегантност. В началото разговаряхме на общи теми: обсъждахме Сборището, сравнявахме настоящия организационен комитет с предишните, разказвахме си интересни случки за стари приятели. Когато стигнахме четвъртото блюдо, Седмопръстия отбеляза:
— И тъй, Кай Рен, благодарение на Вис и Тувон ти най-сетне преодоля типичното за теб усамотение.
Макар думите да прозвучаха естествено, в забележката имаше едва прикрита горчивина. Спомних си, че Седмопръстия и Вис са стари съперници и реших да го отдам на това.
— Да, така стана — признах с най-невинното си изражение. — Някои скорошни събития ме отведоха в орбитата на едновремешната ми учителка. И двамата сме натъжени от това, че напоследък демоните проявяват прекомерна склонност да живеят в изолация. Сетне тя и Димящия дух ми напомниха за наближаващото Сборище. Реших, че няма да е зле, ако прескоча насам и навестя някои стари приятели.