Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— И каква ще е реакцията, ако го направиш?
Каладин се изправи.
— Не знам. Но нямам друг избор.
Този опит щеше да е рискован. Много рискован. Но идеите, които не бяха свързани с риск, свършиха още преди няколко дни.
— Можем да държим ето тук — показа Каладин на Скалата, Тефт, Белязания и Моаш. Стояха до мост, обърнат на тясната страна, така че долницата му се виждаше. Дъното представляваше сложна конструкция с осем реда с по три места за двадесет и четири човека под моста и с шестнадесет ръкохватки — по осем от всяка страна — за шестнадесет човека отвън. Четиридесет мостови, които да тичат рамо до рамо, в случай че отрядът е в пълен състав.
Всяко място под моста имаше вдлъбнатина за главата на мостовия, две обли парчета дърво, които да лягат върху раменете му, и две пръчки за дръжки. Мъжете носеха подплънки на раменете, като по-ниските на ръст имаха по-дебели подплънки. Общо взето, Газ се стараеше да разпределя новите хора в отрядите според височината им.
Това не важеше за Мост Четири, разбира се. Мост Четири получаваше остатъците.
Каладин посочи разни пръти и подпори.
— Можем да хванем тук и да тичаме право напред, като носим моста на една страна, наше дясно, под ъгъл. Ще сложим по-високите мъже отвън, а по-ниските — отвътре.
— И каква полза от това? — попита Скалата и се свъси.
Каладин хвърли поглед на Газ, който стоеше недалеч и ги наблюдаваше. Неудобно близо. Най-добре да не споменава защо всъщност иска да носят моста по този начин. Пък и не искаше да поражда надежди у хората си, докато още не знаеше дали методът ще свърши работа.
— Просто искам да експериментирам — отговори той. — Ако сме в състояние да сменяме положението от време на време, може да се окаже по-лесно. Да товарим различни мускули. — Застаналата върху моста Сил се намуси. Винаги се държеше така, когато Каладин замъгляваше истината.
— Съберете хората — каза Каладин на Скалата, Тефт, Белязания и Моаш. Беше определил тези четиримата за помощник-взводни командири — пост, какъвто по принцип липсваше в мостовите отряди. Но и войниците работеха най-добре в малки групи от по шест до осем човека.
Войници, рече си Каладин. За войници ли ги приемам?
Те не се сражаваха. Но бяха войници. Доста лесно беше да подцениш хората, ако смяташ че те са „само“ мостови. Да тичаш право срещу вражеските стрелци без щит изисква храброст. Дори когато си принуден да го правиш.
Поогледа се и забеляза, че Моаш не е тръгнал с другите трима. Тесноликият мъж имаше тъмнозелени очи и кестенява коса с черни кичури.
— Нещо не е наред ли, войнико? — попита Каладин.
Моаш примигна изненадано от това обръщение, ала и той като останалите беше навикнал да очаква от Каладин всякакви чудатости.
— Защо ме направи помощник-командир?
— Защото се противопоставяше на това аз да съм водач по-дълго време от повечето хора. Пък и беше подчертано по-гласовит по въпроса от всички.
— Значи го направи, защото отказах да ти се подчинявам?
— Направих го, защото видях, че си способен и умен. Освен това не промени лесно мнението си. Ти имаш силна воля. Мога да използвам това.
Моаш се почеса по обраслата с къса четина брадичка.
— Добре тогава. Но за разлика от Тефт и оня рогоядец, аз не те смятам за дар от Всемогъщия. Не ти вярвам.
— А защо ми се подчиняваш?
Моаш го погледна в очите, сетне сви рамене.
— Да речем, че съм любопитен.
И отиде да събере хората си.
В името на бушуващите ветрове, какво…, помисли Газ, занемял при вида на преминаващите мъже от Мост Четири. Какво ги беше прихванало, та носеха моста настрани?
Това изискваше да се струпат неудобно в три реда, вместо в пет, да стискат долницата на моста и да го държат изправен от дясната си страна. Това беше едно от най-странните неща, наблюдавани някога от Газ. Мъжете едва се побираха, а и ръкохватките не бяха направени за подобно носене.
Газ се попочеса, погледа ги как подтичват и вдигна ръка да спре Каладин. Лордчето напусна мястото си и забърза към сержанта, а останалите продължиха да тичат.
— Да?
— Какво е това? — попита Газ и посочи отряда.
— Отряд мостови. Носят нещо, което според мен е… ама разбира се, носят мост!
— Не поисках да остроумничиш — изръмжа Газ. — Поисках обяснение.
— Носенето на моста над главите става уморително — обясни Каладин. Той беше висок човек, достатъчно, та да се извисява над Газ. Гръм да го удари, няма да допусна да ме сплашва! — А по този начин използваме различни мускули. Все едно носиш торба и я местиш от едното рамо на другото.