Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Мили Боже! — възкликна Колин. — Искате да кажете, че на Коледа, когато дядо извади от устата си камъка, това е бил истинският рубин?
— Точно така — кимна детективът. — И можете да си представите какви чувства обземат господин Дезмънд Лий-Уъртли, когато го вижда. Какво става по-нататък? Рубинът минава от ръка на ръка. Аз го разгледах и успях незабелязано да го пусна в джоба си. Направих го съвсем небрежно, сякаш камъкът изобщо не ме вълнува. Но един човек все пак е видял какво сторих. Когато си легнах, този човек дойде да претърси стаята ми, но не откри рубина. Защо?
— Защото сте го дали на Бриджет — предположи задъхано Майкъл. — Нали така? И ето защо… но не разбирам напълно… искам да кажа… ама вижте, какво стана после?
Детективът се усмихна и продължи:
— Нека сега отидем в библиотеката и да погледнем през прозореца. Ще ви покажа нещо, което може да обясни загадката. — Той поведе групата и когато влязоха, каза: — Помислете си отново за сцената на убийството. — Той посочи през прозореца.
Изведнъж всички ахнаха. Навън на снега нямаше труп. Върху утъпкания сняг нямаше и следа от разигралата се трагедия.
— Дали не беше сън? — отнесено изрече Колин. — Да не би някой да е вдигнал тялото?
— Аха, виждате ли? „Загадката на изчезналия труп“ — поклати глава Поаро, а очите му заискриха.
— Мили Боже! — извика Майкъл. — Мосю Поаро вие сте… вие не сте… О, вижте какво, той през цялото време ни будалка!
Поаро му намигна.
— Така е, деца мои, аз също ви подготвих една малка шега. Виждате ли, подочух за вашия заговор и подготвих контразаговор. А, ето и мадмоазел Бриджет. Надявам се, че не се чувствате зле след дългия престой на снега. Никога няма да си простя, ако хванете пневмония.
Момичето току-що бе влязло в стаята. Носеше дебела пола и вълнен пуловер. Весело се разсмя.
— Поръчах да ви донесат билков чай в стаята. Изпихте ли го? — попита строго Поаро.
— Една глътка ми бе достатъчна — отвърна тя. — Чувствам се отлично. Добре ли се справих, мосю Поаро? Господи, така ме боли ръката от турникета, който ме накарахте да сложа.
— Справихте се блестящо, дете мое — усмихна се той. — Блестящо! Но както виждате, присъстващите са все още в недоумение. Снощи отидох при мадмоазел Бриджет. Казах й, че знам за заговора, и я попитах дали би се съгласила да изиграе заради мен една роля. Тя се съгласи и я изпълни чудесно. Направи следите по снега с обувките на господин Лий-Уъртли.
— Но какъв е смисълът на всичко това, мосю Поаро? — попита с дрезгав глас Сара. — Какъв смисъл имаше да изпратите Дезмънд да доведе полиция? Те много ще се ядосат, когато открият, че всичко е една измама.
— Нито за миг не съм допускал, мадмоазел, че господин Лий Уъртли е отишъл да доведе полицията — поклати глава Поаро. — Той за нищо на света не иска да се замесва в убийство. Загуби самообладание. Интересуваше го единствено как да вземе рубина. Грабна го, излъга, че телефонът не работи, и скочи в колата си, престорвайки се, че отива да повика полицията. Според мен ще мине доста време, преди да го видим отново. Както научих, той има свои канали, чрез които може да напусне Англия. Има собствен самолет, нали, мадмоазел?
— Да — кимна Сара. — Мислехме… — Тя замълча.
— Искал е да тръгнете с него, нали? Е, това е един чудесен начин да изнесете някое бижу извън страната. Когато избягате с някое момиче, а сетне този факт се разгласи, едва ли биха ви заподозрели, че сте изнесли също и прочуто бижу. О, да, прикритието би било идеално.
— Не ви вярвам! — извика момичето. — Не вярвам и дума от всичко това!
— Тогава попитайте сестра му — предложи й Поаро и посочи с глава зад рамото й.
Сара рязко се обърна. На вратата стоеше момиче с платиненоруса коса. Носеше кожено палто и гледаше намръщено групата в библиотеката. Очевидно бе разгневена.