Приключението на коледния пудинг

Поаро и възрастните домакини си легнаха рано.

— Лека нощ, мосю Поаро — каза госпожа Лейси. — Надявам се, че ви е било забавно.

— Беше прекрасен ден, мадам, прекрасен.

— Изглеждате ми много замислен.

— Мисля си за английския пудинг.

— Сигурно ви се е сторил малко тежък? — попита деликатно тя.

— Не, не. Нямам предвид гастрономичните му качества. Разсъждавам върху значението му.

— Той е традиционен — поясни дамата. — Е, лека нощ, мосю Поаро, и дано не сънувате коледни пудинги и пирожки.

— Да — промърмори си Поаро, докато се събличаше. — Този сливов пудинг наистина е проблем. Има нещо, което изобщо не разбирам. — Поклати замислено глава. — Е, ще видим.

След като направи някои приготовления, детективът си легна, но не заспа. Два часа по-късно търпението му бе възнаградено. Вратата на спалнята му се отвори много тихо. Той се усмихна. Стана точно както предполагаше. Мислено се върна към момента, в който Дезмънд Лий-Уъртли любезно му бе подал чашата с кафе. Малко по-късно Дезмънд се бе обърнал и Поаро остави чашата си на масата. Когато младежът отново го бе погледнал, той се престори, че изпива кафето. По лицето на Дезмънд се бе изписало задоволство или поне на детектива така му се бе сторило. Пищните мустаци на белгиеца бяха скрили усмивката от мисълта, че същата вечер някой друг ще се унесе в спокоен здрав сън. „Този приятен младеж Дейвид изглежда разтревожен и нещастен — каза си. — Няма да му се отрази зле, ако си поспи добре през нощта. А сега да видим какво ще се случи?“

Поаро лежеше напълно неподвижен, като се стараеше да диша равномерно и от време на време дори леко, но съвсем леко да похърква.

Някой се приближи до леглото му и се надвеси над него. Сетне, очевидно доволен от вида на дълбоко спящия детектив, той се обърна и отиде до тоалетната масичка. На светлината от малко фенерче посетителят започна да разглежда вещите на Поаро, старателно подредени на плота. Той внимателно опипа съдържанието на портфейла, после тихо отвори чекмеджетата и накрая зарови из джобовете на дрехите. Накрая посетителят се доближи до леглото и с изключителна предпазливост провря ръката си под възглавницата. След като я извади, той се поколеба за момент, очевидно, без да знае какво да предприеме по-нататък. Обиколи стаята, като надничаше зад картините, влезе в банята, а после се върна и отново застана в средата на стаята. Постоя малко, сетне издаде едва чуто възклицание на разочарование и се измъкна навън.

— Ах, колко сте разочарован! — промърмори си Поаро. — Да, наистина, колко неприятно! Как е могъл да допусне, че щом Еркюл Поаро е скрил нещо, той ще може да го намери! — Обърна се на другата страна и потъна в блажен сън.

На другата сутрин го събуди леко, но настоятелно почукване по вратата.