Приключението на коледния пудинг

Колин се извърна леко настрани, за да прикрие усмивката си, и тръгна надолу по стълбите. Излязоха навън през страничната врата. Утрото бе ясно, а слънцето още не се бе издигнало високо над хоризонта. Снегът вече бе спрял, но бе валяло цяла нощ и всичко бе затрупано с дебел бял килим. Светът изглеждаше чист и красив.

— Ей там — посочи с драматичен жест задъхано Колин. — Аз… ей там!

Сцената наистина бе драматична. На няколко метра пред тях в снега лежеше Бриджет. Беше с пижама в цикламен цвят и имаше бяла вълнена наметка на раменете си.

По наметката се виждаха алени петна. Главата й бе обърната настрани, а лицето й бе скрито под разпиляната черна коса. Едната й ръка бе под тялото, а другата лежеше отпусната върху снега със свити пръсти. От средата на едно от алените петна стърчеше дръжката на голям крив кюрдски нож, който полковник Лейси бе показал на гостите си предната вечер.

— Mon Dieu! — възкликна Поаро. — Като на театрална сцена!

От Майкъл се изтръгна сподавен вик. Колин тръсна глава сякаш, за да се окопити.

— Зная. Ъ-ъ-ъ… наистина изглежда някак нереално, нали? Виждате ли онези стъпки? Предполагам, че трябва да ги запазим.

— О, да, стъпките. Да, трябва да внимаваме да ги запазим.

— Така си и мислех — каза Колин. — Ето защо не позволих на никого да се приближи, преди вие да дойдете. Бях убеден, че знаете как трябва да постъпим.

— Първо — рече остро Еркюл Поаро, — ще проверим дали все още е жива, нали?

— Ами… да… сигурно — поколеба се Майкъл. — Но виждате ли… помислихме… искам да кажа, че не искахме…

— О, постъпили сте разумно. Чели сте детективски романи. Най-важното е нищо да не се докосва и трупът да остане така, както е. Но не можем да бъдем сигурни дали е труп, нали? В крайна сметка, въпреки че предпазливостта ви е похвална, на първо място идва хуманността. Трябва да повикаме лекар, преди да се обадим в полицията, не мислите ли?

— Но да, разбира се — смотолеви объркано Колин.

— Само си помислихме… искам да кажа… помислихме си, че ще е по-добре да извикаме вас, преди да предприемем каквото и да било — намеси се припряно Майкъл.

— Тогава и двамата ще останете тук — каза сериозно Поаро. — Аз ще обиколя от другата страна, за да не повредя отпечатъците. Толкова са ясни, толкова отчетливи, нали? Стъпки на мъж и на момиче, които водят до мястото, където тя лежи. После стъпките на мъжа се връщат обратно, но не и на момичето.

— Сигурно са стъпките на убиеца — предположи Колин с притаен дъх.

— Точно така — съгласи се детективът. — Стъпките на убиеца. Дълъг тесен крак с много странна обувка. Колко интересно! Според мен лесни за разпознаване. Да, тези стъпки ще бъдат особено важни.

В този момент от къщата излязоха Дезмънд Лий-Уъртли и Сара и се присъединиха към тях.

— Какво, за Бога, правите тук? — попита с театрален апломб младежът. — Видях ви от прозореца на спалнята си. Какво става? Господи, какво е това? Изглежда… изглежда като…

— Точно така — обади се Поаро. — Изглежда като убийство, нали?