Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Испанска ракла — промърмори. — Можете ли да ми кажете, госпожице Лемън, какво точно представлява испанската ракла?
— Предполагам, мосю Поаро, че това е ракла, която идва от Испания.
— Много разумно предположение. Но все пак не знаете ли какво точно представлява?
— Мисля, че са от времето на кралица Елизабет I. Големи са и имат много месингови украшения. Изглеждат много красиви, когато са полирани и добре поддържани. Сестра ми си купи такава от една разпродажба. В нея съхранява спалното бельо, покривките за маса и кърпите. Красива е.
— Сигурен съм, че в дома на сестра ви всичко се поддържа изрядно — поклони се любезно Поаро.
Госпожица Лемън му обясни, че за съжаление в днешно време прислужничките сякаш никога не са чували за „усиленото търкане“. Детективът се озадачи от фразата, но реши да не пита какво точно има предвид.
Той отново погледна вестника и се опита да запомни споменатите имена — майор Рич, господин и госпожа Клейтън, капитан Макларън, господин и госпожа Спенс. Тези имена нищо не му говореха и все пак зад тях се криеха човешки същества, които мразеха, обичаха, страхуваха се. Разигралата се драма нямаше нищо общо с него. А как би искал да има някакво участие! Шест човека на вечеря в стая с голяма испанска ракла до стената… шест човека… пет от тях разговарят, хапват от студената вечеря, сменят плочите на грамофона, танцуват… а шестият е мъртъв в испанската ракла…
Поаро си помисли, че милият му приятел Хейстингс много би се позабавлявал с тази история. Какви романтични полети щеше да извърши фантазията му. Какви неуместни забележки щеше да направи. „Ах, скъпи ми Хейстингс, колко ми липсваш днес… Вместо теб…“ Поаро погледна към госпожица Лемън и въздъхна. Тя се досети, че шефът й не е в настроение да й диктува писма, и махна покривалото на пишещата си машина. Седеше и чакаше да настъпи удобният момент, за да се върне отново към работата си. Никак не се интересуваше от зловещата испанска ракла с трупа в нея. Поаро отново въздъхна и погледна снимката във вестника. Снимките във вестниците никога не са твърде добри, а тази определено бе съвсем неясна. Но какво лице! „Госпожа Клейтън, съпругата на убития.“
Нещо накара Поаро да сложи вестника пред госпожица Лемън.
— Погледнете! Погледнете това лице!
Тя послушно сведе очи към снимката, но не изрази никаква емоция.
— Какво мислите за нея, госпожице Лемън? Това е госпожа Клейтън.
Секретарката взе вестника, внимателно разгледа снимката и отбеляза:
— Много прилича на съпругата на един банков чиновник от Кройдънт Хийд. Бяха ми съседи.
— Интересно. Ще бъдете ли така любезна да ми разкажете историята на тази съпруга на банковия чиновник — помоли я той.
— Ами историята й не е весела, мосю Поаро.
— Така си и мислех. Моля продължете.
— Говореше се много за връзката на госпожа Адамс с един млад актьор. После господин Адамс се застреля. Но госпожа Адамс отказа да се омъжи за актьора и той се опита да се отрови. Все пак успяха да го спасят. По-късно госпожа Адамс се омъжи за един млад адвокат. Струва ми се, че отново се случиха неприятни неща, но ние вече бяхме напуснали Кройдънт Хийд и не зная подробности.
Еркюл Поаро кимна сериозно и попита:
— Беше ли красива?
— Ами… не бихте я нарекли красива… но в нея имаше нещо…
— Точно така. Кое е онова, което притежават съблазнителките? Троянската Елена, Клеопатра…
Госпожица Лемън енергично сложи лист хартия в машината.
— Никога не съм мислила за това, мосю Поаро. Струва ми се твърде глупаво. Ще е много по-добре, ако хората просто си вършат работата и не мислят за подобни неща.
Като изрази по този начин отношението си към човешките слабости и прегрешения, бързо сложи пръстите си върху клавишите на машината, очевидно нетърпелива да я оставят да продължи работата си.
— Това е вашата гледна точка — отбеляза детективът. — А в момента най-силното ви желание е да ви оставя на спокойствие да работите. Но вашата работа, госпожице Лемън, не е само да пишете писмата ми, да подреждате документите, да отговаряте на телефона… всички тези неща вършите превъзходно… но аз се нуждая от вашето съдействие, защото не се занимавам само с документи, а и с човешки същества.
— Разбира се, мосю Поаро — отвърна търпеливо секретарката. — Какво искате да направя?
— Този случай ме заинтригува. Ще се радвам, ако проучите статиите в сутрешните вестници, както и във вечерните, и ми изготвите резюме на фактите.