Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Сестра! Друг път! — изсмя се неприятно тя. — Тази свиня не ми е никакъв брат! Духна и ме остави аз да опера пешкира! А идеята си беше негова. Той ме замеси в това! Каза, че щели да паднат много пари и че никога нямало да се стигне до съд, защото се бояли от скандал. Можех да заплаша Али, че сам ми е дал рубина. Двамата с Дез щяхме да си поделим парите в Париж. А сега тази свиня избяга! Иска ми се да го убия! — После изведнъж смени тона и продължи: — Колкото по-бързо се махна оттук… Някой може ли да ми повика такси?
— Пред вратата ви чака една кола, която ще ви закара до гарата, мадмоазел — каза Поаро.
— Мислите за всичко, а?
— За повечето неща — скромно рече той.
Но Поаро нямаше да се отърве толкова лесно. След като излезе, за да изпрати фалшивата госпожица Лий-Уъртли до колата, той се върна в библиотеката. Всички бяха все още там. Колин се обади пръв. Момчешкото му лице бе намръщено.
— Вижте какво, мосю Поаро, ами рубинът? Да не би да го оставите да се измъкне с него?
Лицето на Поаро се помрачи. Той поглади леко мустаците си, но изглеждаше притеснен.
— Ще го открия — промърмори. — Има и други начини. Ще продължа…
— Как можахте! — възнегодува Майкъл. — Да оставите тази свиня да се измъкне с рубина!
Бриджет реагира още по-рязко.
— Той пак ни будалка — извика. — Нали, мосю Поаро?
— Ще изпълним ли заключителния номер, мадмоазел? Бръкнете в левия ми джоб.
Бриджет пъхна ръка в джоба му и я извади с триумфален възглас. В ръката й искреше огромният рубин.
— Както се досещате, този, който стискахте в ръката си, беше фалшив. Купих го от Лондон за всеки случай. Нали разбирате? Не бива да има скандал. Мосю Дезмънд ще се опита да се отърве от рубина в Париж или в Белгия, или някъде другаде, където има връзки. Тогава ще открие, че камъкът е фалшив. Какво по-хубаво от това? Всичко завърши щастливо. Избегнахме скандала, принцът получава рубина си, връща се в страната си и се жени, надяваме се щастливо. Чудесен край!
— Не и за мен — промърмори тъжно Сара.
Изрече го толкова тихо, че никой, освен Поаро не я чу.
— Грешите, мадмоазел Сара — погледна я нежно той. — Вие придобихте опит, а всеки опит е ценен. Сигурен съм, че ви очаква щастие.
— Така си мислите — недоверчиво рече тя.
— Ама, мосю Поаро, я кажете, как разбрахте, че ви готвим номер? — обади се Колин все още намръщен.
— Моя работа е да зная всичко — отвърна важно той и засука мустак.
— Добре де, но не виждам как бихте могли да го научите. Да не би някой да ви го е снесъл… искам да кажа някой да ви го е съобщил?
— Не, съвсем не.
— Тогава как? Кажете ни?
Всички извикаха в хор:
— Кажете ни!
— Не, не — категоричен беше Поаро. — Ако ви кажа как съм разбрал, ще си разкрия тайните. Все едно фокусникът да ви каже как прави триковете си.
— Кажете ни, мосю Поаро! Хайде, кажете ни!
— Наистина ли искате да разкрия и последната тайна?
— Да, да, кажете ни!
— Ох, не мисля, че мога. Ще бъдете толкова разочаровани.
— Хайде, сега, мосю Поаро, кажете ни! Как разбрахте?
— Ами, знаете ли, онзи ден след чая седях на един стол в библиотеката до прозореца и си почивах. Сигурно съм задрямал, защото ме събудиха вашите гласове. Обсъждахте плана си точно под прозореца, а той беше леко открехнат.
— Това ли е всичко? — извика разочарован Колин. — Колко елементарно!
— Нали? — усмихна се Еркюл Поаро. — Виждате ли? Разочаровани сте.
— Е, във всеки случай вече знаем всичко — обади се Майкъл.
— Наистина ли? — промърмори сякаш на себе си детективът. — Аз не знам всичко. При това моята работа е да знам всичко.
Той поклати леко глава и отиде във вестибюла. Може би за двайсети път извади от джоба си зацапания лист хартия, на който бе написано:
Не яжте от сливовия пудинг. Един дето ви желае доброто.
Поаро замислено се взря в листа. Той можеше да обясни всичко, но не и това! Обидно! Кой го бе написал? Защо го бе написал? Докато не разбереше, нямаше да има и минутка покой. Изведнъж мислите му бяха прекъснати от някакъв странен скърцащ звук. Рязко погледна надолу. Момичето с увисналите коси чевръсто търкаше пода с четка. Когато го видя, то се втренчи с широко ококорени очи в листа в ръцете му.
— О, сър! О, сър! Моля, сър.
— А ти коя си, дете мое? — поинтересува се Поаро.
— Ани Бейтс, сър, моля, сър. Идвам тук, за да помагам на госпожа Рос. Не исках, сър, нямах предвид… не исках да правя онова, което не трябва. Сторих го за добро, сър. Наистина за добро.