Приключението на коледния пудинг

— Няма да й помогнем, ако останем — обясни му кротко Поаро. — Хайде елате. Тъжно е наистина, голяма трагедия, но вече нищо не можем да направим, за да помогнем на мадмоазел Бриджет. Затова да влезем вътре и да се стоплим, и може би да изпием по чаша чай или кафе.

Те послушно го последваха към къщата. Певърил тъкмо се канеше да удари гонга. Дори и да му се бе сторило необичайно, че повечето от членовете на семейството са навън по това време и че под палтото си Поаро е по пижама, той с нищо не го показа. Въпреки напредналата си възраст Певърил бе все още идеалният иконом. Не забелязваше нищо, което не се искаше от него да забележи. Влязоха в столовата и седнаха. Когато пред всеки бе сложена чаша кафе, Поаро заговори:

— Налага се да ви разкажа една история. Не мога да ви съобщя всички подробности, но ще ви я опиша в общи линии. Става дума за един млад принц, който наскоро пристигнал в тази страна. Донесъл със себе си прочуто бижу, което възнамерявал да поправи и да го подари на дамата, за която ще се жени. За съжаление обаче, преди да го направи, се запознал с една много красива млада госпожица. Тази госпожица изобщо не се интересувала от принца. Вълнувало я единствено бижуто. Един ден изчезнала заедно със скъпоценното украшение, което поколения наред принадлежало на семейството на принца. Както се досещате младият човек изпаднал в много неловко положение. Скандалът трябвало да бъде избегнат на всяка цена. Било невъзможно да се обърне към полицията. Ето защо той се довери на мен, Еркюл Поаро, и ми каза: „Намерете го. Намерете прочутия рубин.“ И така, младата госпожица имала приятел, а той участвал в доста съмнителни афери. Бил замесен в изнудване и в продажба на бижута в чужбина. Постъпвал винаги много умно. Полицията го подозирала, но нищо не можела да докаже. Разбрах, че този умен господин ще прекара коледните празници тук, в този дом. Било много важно красивата млада госпожица, която откраднала бижуто, да изчезне за известно време, така че никой да не може да й задава въпроси или да я преследва. Наредили така нещата, че тя също да дойде в „Кингс Лейси“, като я представят за сестра на умния господин…

Сара си пое дълбоко дъх и извика:

— О, не! О, не, не тук. Не пред очите ми!

— Но е така — продължи Поаро. — И след малка инсценировка аз също бях поканен да гостувам тук за Коледа. Младата госпожица се преструва, че току-що е излязла от болница. Когато пристига тук, тя се чувства съвсем добре. Но после разбира, че аз, детективът, при това добре известен, също ще бъда в този дом. Веднага състоянието й се влошава. Скрива рубина на първото място, което й идва наум, после внезапно й става зле и тя се прибира в стаята си. Не иска да я видя, защото предполага, че несъмнено разполагам с нейна снимка и ще я позная. Колкото и да й е неприятно, тя трябва да стои по цял ден в стаята си, а брат й да й носи храната.

— Ами рубинът? — попита Майкъл.

— Мисля, че в момента, в който се споменава за моето пристигане, младата госпожица е била в кухнята заедно с всички вас. Разговаряли сте, смеели сте се, докато сте разбърквали коледните пудинги. Поставят пудингите във форми и младата госпожица скрива в една от формите рубина, но не в тази, в която е пудингът за Коледа. О, не, тя знае, че той е в специална форма. Слага рубина в другия пудинг, този, който е предназначен за Нова година. Възнамерявала е, преди да си тръгне, да го вземе със себе си. Но тук се намесва съдбата. На сутринта след Бъдни вечер се случва инцидент. Коледният пудинг в специалната форма пада на каменния под и порцелановата форма се счупва на парченца. Как да се поправи стореното? Добрата госпожа Рос го заменя с другия пудинг.