Приключението на коледния пудинг

— Решили сте да ми подготвите убийство? Тогава това… тогава това…

— Е просто представление — обясни Колин, — което да ви накара… ами да ви накара да се почувствате в свои води.

— Аха! Разбирам. Направихте си с мен първоаприлска шега, така ли? Но днес не е първи април, а двайсет и шести декември.

— Май не трябваше да го правим. — В гласа на Колин се усети колебание. — Но… но… нали не ни се сърдите много, мосю Поаро? Хайде, Бриджет — провикна се той. — Ставай! Сигурно вече си премръзнала до смърт.

Тя обаче не помръдна.

— Странно — обади се Поаро, — тя като че ли не те чува. — Той ги изгледа замислено и продължи: — Казвате, че било шега, а? Сигурни ли сте, че е шега?

— Но да, разбира се — промърмори неспокойно Колин. — Ние… не искахме никому да причиним зло.

— Но защо тогава мадмоазел Бриджет не става?

— Нямам представа — вдигна рамене Колин.

— Хайде, Бриджет — подкани я нетърпеливо Сара. — Стига си се правила на глупачка.

— Наистина много съжаляваме, мосю Поаро — каза Колин. — Наистина се извиняваме.

— Няма нужда да се извинявате — рече със странен тон детективът.

— Какво имате предвид? — втренчи се в него момчето, после се обърна отново към момичето и извика:

— Бриджет! Бриджет! Какво има? Защо не става? Защо продължава да лежи там?

Поаро се обърна към Дезмънд и го повика:

— Вие, господин Лий-Уъртли. Елате тук. — Когато той се приближи, Поаро му каза: — Опитайте се да напипате пулса й.

Дезмънд Лий-Уъртли се наведе над момичето и докосна китката му.

— Няма пулс… — промърмори той и се втренчи в детектива. — Ръката и е съвсем безжизнена. Боже Господи, тя наистина е мъртва!

— Да, тя е мъртва — кимна Поаро. — Някой превърна комедията в трагедия.

— Някой? Но кой?

— Има стъпки, които идват до момичето и се връщат. Отпечатъците много силно, наподобяват тези, които вие току-що направихте, господин Лий-Уъртли, идвайки по пътеката дотук.

Дезмънд Лий-Уъртли се обърна назад.

— Какво, по дяволите… Обвинявате ли ме? Мен? Вие сте луд! Защо ще искам да я убивам?

— Да, наистина, защо? Чудя се… Нека видим…

Поаро се наведе и много внимателно разтвори вкочанените пръсти на момичето.

Дезмънд шумно си пое дъх и се втренчи недоумяващо в ръката й. В дланта на мъртвото момиче имаше голям камък, приличащ на рубин.

— Това е проклетото нещо, което извадихте от пудинга! — извика той.

— Така ли? Сигурен ли сте?

— Разбира се, че съм.

Дезмънд припряно се наведе и взе камъка от ръката на Бриджет.

— Не трябваше да го правите — каза сърдито Поаро. — Не биваше да пипаме нищо.

— Но аз не съм докоснал тялото, нали? Това нещо тук обаче може да се загуби, а е доказателство. Най-важното сега е да извикаме полиция. Веднага отивам да се обадя. — Той се обърна и хукна към къщата.