Сънят на сукубата

Почти бях пристигнала, когато телефонът ми звънна.

— Госпожица Кинкейд? — попита приятен женски глас. — Аз съм Карън от Съюза на децата на Сиатъл. Обаждам се да потвърдите участието си на търга тази седмица.

— Моля?

Последва пауза.

— Благотворителната ни инициатива, търг за среща с жени, с цел набиране на средства за съюза.

Все още нищо не разбирах.

— Каузата изглежда добра, но нямам представа за какво говорите.

Чух как запрелиства някакви листа.

— Записаха ви като доброволец.

— За какво? За да бъда продадена на търг?

— Да. Очевидно… А, ето. Името ви е записано от доктор Мичел.

Въздъхнах.

— Ще ви се обадя по-късно. — Затворих и набрах номера на Хю. — Доктор Мичел, записал си ме за участие в търг?

— Не е много по-различно от това, което обикновено правиш — изтъкна той. — А и е за благотворителност.

— Очаквам Питър и Коди да тръбят: «Мир на Земята! Нека доброто да ръководи хората!», но не и ти. На теб не ти пука за децата.

— Пука ми за директорката на съюза — каза Хю. — Много готина мацка. Ако успея да й намеря няколко първокласни кандидатки, може би ще успея да я вкарам в леглото си.

— Използваш благотворително набиране на средства за деца, за да стимулираш сексуалния си живот? Това е ужасно. Защо не записа Тоуни? Тя най-много от всички се нуждае от среща с мъж.

— Какво? Исусе Христе! Би било катастрофа. Опитваме се да съберем пари. Ти да не мразиш децата?

— Не, но нямам време. Ще им напиша чек.

Прекъснах възраженията му като затворих и завих по «Куин Ан Авеню». Бях подранила за смяната си и реших да мина през вкъщи, за да си взема ябълка и блокче мюсли десерт. Последния път в работата бях толкова заета, че пропуснах обедната си почивка. Реших този път да отида подготвена. Бях безсмъртна и не можех да умра от глад, но се чувствах замаяна и слаба.

По средата на коридора към апартамента ми ме заля шокова вълна от кристална доброта. Ангелски аури. Отворих входната врата и видях цялата банда: Картър, Ясмин, Уитни, Джоел и Винсент. Никой не каза нищо, всички ме гледаха в очакване. Ангелите ме бяха усетили преди аз да усетя тях. Всички седяха в дневната, бяха се разположили небрежно на дивана и на столовете ми, сякаш не бяха воини на Рая. Е, не всички изглеждаха така. Джоел се държеше сковано и официално, както когато се запознахме.

— О, боже! — казах и затворих вратата след мен. — Като в песента на «Дей маст би джаянтс»*.

[* Американска рок група. — Бел.прев.]

Винсент се усмихна.

— «Тя е ангел»*?

[* «She’s an angel» — име на песен на същата група. — Бел.прев.]

Кимнах.

— «На косъм понякога разминаваш се с тях…»

— «… наричам те ангел, наричам те с най-хубавите имена» — довърши той.

— Какво правиш тук? — попита Джоел, прекъсвайки джем сешъна ни.