Сънят на сукубата

Тя сви рамене, наведе се напред нещастно и постави лакти върху коленете си; краката й бяха широко отворени в типично мъжка поза. При такава грация, нищо чудно, че не можеше да вкара никого в леглото си.

Махнах с ръка наоколо.

— Хайде, върви, млада сукубо. Тук е като шведска маса. Харесай си едно блюдо и действай.

— Да, бе. Сякаш е толкова лесно.

— Лесно е. Едва ли ще успееш да свалиш свещеник, но определено все някой ще клъвне.

— На теб може би. Аз… аз не знам какво да им кажа.

Не можех да повярвам, че водим този разговор. Беше по-странно и от онзи път, когато трябваше да убедя Данте, че съм сукуба. И Мади не знаеше как да се държи с мъжете, но все някой трябваше да иска да спи с готова на всичко блондинка с ненормални пропорции. Това беше основен закон на вселената.

— Ами… ако не знаеш какво да кажеш, просто отиди и го попитай дали иска да правите секс. Не е много умно, но върши работа.

Тя се подсмихна.

— Сигурно. И това е достатъчно?

— Това е достатъчно — отвърнах. Хю се върна от тоалетната и аз погледнах към него. — Искаш ли да правим секс?

Той дори не мигна.

— Добре. Само да си платя сметката.

Обърнах се към Тоуни.

— Видя ли?

— Чакай — каза Хю, с ръка на палтото си. — Това шега ли беше?

— Беше използван като учебен пример — обясни Питър.

— По дяволите.

Тоуни поклати глава и разбърканите й руси къдрици се разпиляха.

— Не мога да го направя.

— Боже господи — едва устоях на желанието да потъркам очи, защото щях да си размажа грима. — Тоуни, това не е ядрена физика.

— Нали все ни натякваше колко трудна е работата на сукубата, когато дружката ти инкуб беше тук на гости? — попита Питър. При скорошното си посещение приятелят ми Бастиен беше събрал цяла тълпа от почитатели, тъй като според моите приятели той имаше «най-тежката работа на света».

— Млъкни! — озъбих му се. — Проваляш урока ми.

— Не искам да съм лоша сукуба — каза Тоуни твърдоглаво. — Искам да съблазня добър мъж. Някого, от когото ще получа много енергия.

— Започни с малки крачки. Не се цели в добрите, вероятно още не можеш да разпознаеш кои мъже са добри и кои лоши.

— Ти как намираш добри мъже?

— Това е изкуство. Ще се научиш. Послушай ме и не се цели на високо.

Дадох й някои насоки — все пак ми бяха отсъдили ролята на ментор. Проучихме някои от мъжете в бара, гледахме за брачни халки и забелязахме, че има ергенско парти. Да прелъстиш бъдещ младоженец беше добър удар. Посъветвах я да наблюдава поведението на мъжете. Често (но не задължително) тихите мъже бяха подобри от шумните досадници, ако търсеше свестни екземпляри. Разбира се, серийните убийци също изглеждаха тихи. Човек трябваше да познава хората и това не беше умение, което можеше да научи за една нощ. Точно заради това се опитах да й внуша, че засега трябва да се задоволи с по-лесни мишени.