Сънят на сукубата

— Доколкото си спомням, последния път аз платих сметката.

— А, да. Позволих ти една проява на еманципация, защото не исках да ви давам повод с Мади да поругаете колата ми.

Чаеното ни парти се състоя около малката маса на Ерик в ъгъла и се изненадах, когато Сет започна разговор с Ерик за това какво значи да си смъртен сред безсмъртни. Обикновено Сет не беше толкова общителен и се зачудих до каква степен го тревожеха безсмъртните странности.

— Това обърква вътрешното ми чувство за време — отбеляза Ерик. — Срещам се с хора като госпожица Кинкейд, която винаги е млада и хубава. Кара ме да си мисля, че времето е спряло. После поглеждам себе си и забелязвам нови бръчки. Чувствам болки в ставите. Осъзнавам, че аз ще си отида, а те ще продължават да управляват света и без мен — той въздъхна, по-скоро с почуда, отколкото с тъга. — Иска ми се да видя какво още ще се случи.

— Да — каза Сет и ме изненада. Очите му бяха мрачни и сериозни. — Знам какво искаш да кажеш.

Погледнах го и осъзнах нещо, за което досега не се бях замисляла. Знаех, че е мислил за бъдещето и за собствената си смърт (всички смъртни го правят), но едва сега осъзнах колко много значеха тези неща за него. Гледайки двамата мъже, ми хрумна, че един ден те ще умрат и усетих как нещо в гърдите ми изстина. За един удар на сърцето си представих как Сет се сбръчква и посивява като Ерик.

— Вълнуват ни мрачни мисли? — попитах в опит да стопя напрежението. — Не дойдох тук, за да ви създавам комплекси, а за да се възползвам от знанията на Ерик.

— Слушам ви — каза той.

— Ами… нали знаеш, че за да съществувам, ми е необходима енергия? — Идиотски въпрос. Разбира се, че знаеше. — Вчера сутринта се събудих и целият ми енергиен запас беше изчезнал.

Ерик се замисли.

— Това е нормално, нали? Енергията се изчерпва с времето.

— Не толкова бързо. Не и след като… — спрях, внезапно осъзнавайки, че май все пак не беше толкова добра идеята да взема Сет с мен. — Аз… хм, бях получила нова енергия предната нощ.

Изражението и на двамата не се промени.

— И не си правила нищо необичайно?

— Не. Джером мисли, че е от стрес — свих рамене. — Аз обаче не съм съгласна. Сънувах… странен сън… но нищо изтощително.

— Сънищата са силни — каза Ерик. — И понякога стресът ни влияе повече, отколкото осъзнаваме. За съжаление знам малко за сънищата, но… — той се намръщи и внезапно се вглъби в себе си.

— «Но» какво?

— Познавам един човек, който може да ви помогне. Той е специалист по сънищата.

— Кой? — Прозвуча ми обещаващо.

На Ерик му отне доста време да отговори. Когато отвори уста, сякаш не му се искаше да продължи.

— Някой, който спокойно може да принадлежи на вашите редици. Казва се Данте Мориарти.

Засмях се.

— Това не може да е истинското му име.