Сънят на сукубата

Дръпнах ръката си.

— Не, благодаря. Дойдох, защото имам някои въпроси. Въпроси, на които Ерик Ланкастър мисли, че можеш да отговориш.

Усмивката на Данте изчезна. Завъртя очи и отиде до плота.

— О, той ли?

— Какво искаш да кажеш с това? Ерик ми е приятел.

Данте се облегна на плота и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Разбира се, че ти е приятел. Той е приятел с всички. Шибан бойскаут!

Ако беше зарязал префърцуненото си поведение и се беше съгласил да работим заедно, досега щяхме да сме натрупали цяло състояние.

Спомних си думите на Ерик — че Данте е мошеник и подвластен на ада. Не долавях лоши вибрации от Данте, но имаше нещо дразнещо в поведението му и преценката на Ерик ми звучеше правдоподобна.

— Ерик има определени стандарти — заявих.

Данте се засмя.

— Страхотно. Префърцунена сукуба. Голям купон.

— Виж какво, хайде просто да отговориш на въпросите ми. Няма да ти отнеме много време.

— Разбира се. Имам малко време до следващия наплив на клиенти. — Той махна с ръка към празната стая и от горчивата нотка в гласа му осъзнах, че от доста време тук не е имало «наплив на клиенти».

— Наскоро през нощта сънувах — обясних. — А когато се събудих, бях останала без енергия.

— Ти си сукуба. Или поне така твърдиш. Това е нормално.

— Защо всички все това ми повтарят? Не е нормално. Същата нощ бях с мъж. Бях заредена с енергия, така да се каже.

— После правила ли си нещо, което би могло да изчерпи енергията ти?

И това всички ме питаха!

— Не. Просто си легнах. Но сънят… беше много странен. Не знам как да го обясня. Беше много реален. Не ми се беше случвало такова нещо.

— Какво сънува?

— Една… хм, съдомиялна.

Данте въздъхна.

— Да не ти платиха да дойдеш тук, за да ме дразниш?

Разказах му съня през стиснати зъби.

— Това ли е? — попита той, когато приключих.

— Да.

— Глупав сън.

— Знаеш ли какво означава?

— Може би трябва да поправиш съдомиялната си.

— Не е счупена!

Той се изправи.

— Съжалявам, не мога да ти помогна.

— Ерик каза, че си спец по сънищата.

— И така да е, понякога сънят си е само сън. Сигурна ли си, че не искаш да ти гледам на ръка? Пълна глупост е, но искам да компенсирам с нещо, че си дошла чак дотук.

— Не. Искам да знам какво означава шибаният ми сън. Не може да е обикновен сън, събудих се без капка енергия.

Данте дойде до мен и отметна един паднал на лицето ми кичур.

— Не знам. Не ми даваш достатъчно информация. Колко пъти си го сънувала?

— Само веднъж.

— Тогава сигурно не значи нищо, малката.

Обърнах се към вратата.

— Е, благодаря за «помощта».

Данте бързо дойде до мен и ме хвана за ръката.

— Хей, чакай. Искаш ли нещо за пиене?

— Аз… какво?

— Ще рискувам да ядосам тълпите от клиенти и да затворя за един ден. На ъгъла има чудесен бар. Предлагат наливна будвайзер само за долар чашата, ако уцелим намаленията. Аз черпя.

Разсмях се. Не знаех кое е по-абсурдно — идеята да изляза с него или мисълта да пия будвайзер. Привлекателната му външност не можеше да компенсира странния му характер.