Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
Вечерта като се прибрах, направих скандал на Ташко. Изведнъж ми хрумна мисълта, че оня мъж е подставено лице и се опитва да ме шантажира. Ташко не реагира и аз разбрах, че съм се излъгала. Въпреки това го нарекох ревнивец, казах му, че непрекъснато ме следи, че неговата маниакална мнителност в края на краищата ще му донесе рога, които ще носи напълно заслужено. В думите ми нямаше капка истина, но бях неестествено възбудена и по този начин исках да залича мисълта за оня мъж, от когото изпитвах вече инстинктивен страх. Много от глупостите, които вършим в живота си, се дължат на страха, че ще загубим нещо. Тогава аз действително се страхувах, че ще загубя Ташко. По-точно страхувах се да не загубя чувството за сигурност, което ми създаваше той.
Няколко дена след това ми направиха внезапна ревизия. Дойде един ужасен човек, един невъзможен дърт женкар. Сметките ми не се оказаха в ред и се наложи да използвам парите на Симеон. Още на другия ден взех от Ташко петдесет лева и ги оставих в един ъгъл на чекмеджето. През всичкото това време ме измъчваше мисълта, че този човек може да не си потърси парите. Мислех, че той просто ме е купил за петдесет лева.
Изминаха няколко месеца и бях почти забравила за случая, защото парите създават неудобство само когато мислиш за тях. Вече не се измъчвах така и когато си спомнях понякога, гледах на станалото като на някакво смешно недоразумение. Когато Симеон се появи, неочаквано разбрах, че съм се лъгала. Видях през витрината как слезе от колата си и ръцете ми се разтрепераха. Овладях се много бързо и когато влезе в магазина, се поздравихме като стари познати. Беше мрачен, дори навъсен и разбрах, че е преживял нещо неприятно, че има тежки грижи. Попита за плата и аз му отговорих, че още не са го изтъкали. Опитах се да се шегувам, да го развеселя и същевременно да прикрия треперенето на гласа си, но той само болезнено сви чело. Каза, че ще дойде пак, едва-едва докосна ръката ми и излезе.
Вечерта пак направих скандал. Ташко се бе опитвал да забърка някакъв сладкиш и бе изцапал всички съдове. Стоя на мивката до късно през нощта и, естествено, спа самичък.
Така, без любовни обяснения, като хора, които отдавна са били заедно, ние започнахме да се срещаме със Симеон. Отначало това бяха срещи на едно кафе, с озъртане и шепот, при което имитирахме колегиални отношения. После започнах да ходя у тях или излизахме с колата му извън града. Най-често ходехме на мотела. През всичкото това време Ташко бягаше и спокойно вдишваше и издишваше. Подозирах, че знае нещо, но не се издава и несигурността ме изпълваше с още по-голяма неприязън.
Най-после успях да намеря плат, какъвто търсеше Симеон. Купих му, но реших да го подаря на рождения ден. Вече бяхме толкова близки, че знаехме и празниците си. По режима си Ташко него ден трябваше да направи пълна тренировка, което ще рече четиридесет и два километра. Щеше да се върне следобед, веднага след банята да се просне в леглото и да се събуди на сутринта. Бях си уредила един болничен лист и можех да посветя на Симеон цяло денонощие.
За празника нямаше никаква подготовка, защото бяхме решили да бъдем само двамата. В един мотел, близо до града, Симеон имаше приятел барман и обичаше да ходи в неговото заведение. Този барман го уважаваше много и му правеше разни услуги. Предложих да отидем при него, защото на мене също ми харесва. Заведението е встрани от пътя, в една горичка, доста спокойно и приятно място. Не че ме беше страх, но защо трябва да се набиваш в очите на хората! Те само това чакат — да им влезеш в устата!
Тръгнахме с колата и докато пътувахме, му казах, че по този път минава маратонското трасе на Ташко, но не бива да се тревожи, защото той още не е тръгнал. Симеон никога не се интересуваше от мъжа ми, сякаш бях вдовица. Редките разговори, в които ставаше дума за него, той отбягваше съзнателно, може би, за да не поддържа излишно напрежение у мен. А може и да ме е ревнувал!
Тогава той прояви неочаквано желание да го види как бяга. Това не беше трудно, защото познавах добре маршрута. Ташко го коригира няколко пъти, но никога не го променяше. В първите месеци след сватбата ни, когато това ми беше интересно, ходех с него, за да не стоя сама вкъщи, и няколко пъти съм му засичала времето. Но едва ли съм изпитвала по-голяма самота и скука оттогава. Да чакаш един човек, който ще се появи след два-три часа! Бях още много млада и глупава, седях на едно хълмче сред лозята и оттам гледах как мъжът ми гони вятъра.