Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
— От думите ви се подразбира, че не сте обичали покойника. Тогава защо се оженихте за него?
— Защо се женят хората?… Не знам, започнахме да се срещаме само за да направя мръсно на даскалката по физкултура. Тя ме подцени. Мислеше си, че съм най-неспособното момиче в гимназията, че с моята фигура едва ли ще предизвикам интереса на някой мъж. Затова избра мен да поднасям на Ташко по стадионите увяхналите й букети. Това беше донякъде поносимо наказание в сравнение с досадните й часове с топки и бухалки. Можете да си представите какво е било за едно момиче, което е избрало за свое поприще сферата на духа!
Една вечер, съвсем неочаквано, той ме покани на ресторант. И досега не мога да си обясня защо не изпитах онова момичешко колебание и предвзет свян, и веднага се съгласих.
Вечерта Ташко ме чакаше пред ресторанта със седем чудесни рози в ръка. Не бях очаквала такъв жест от човек като него и бях приятно изненадана. Беше облечен в хубав тъмносин костюм, с бяла риза и добре подбрана вратовръзка. Тогава той беше много по-млад, от него лъхаше енергия и решителност, качества, които тогава сигурно съм ценила твърде високо. Не мога да кажа, че беше красавец, но изглеждаше добре. Имаше подвижна спортна фигура, подстригваше косата си много късо, а сивите му очи бяха винаги готови да се усмихнат. Казвам очите, защото той никога не се усмихваше в истинския смисъл на думата, макар че не изглеждаше нито мрачен, нито прекалено сериозен. Неговото добро разположение или радост можеха да се видят само в очите му. Над всичко обаче беше неговата интелигентност. Той четеше оттук-оттам, не правеше никакви усилия да научи нещо, просто вдъхваше чрез въздуха и познанието, и културата. За тази му способност аз много му завиждах. Може би защото у мен съществуваше убеждението, че един спортист не може и не е необходимо да бъде много интелигентен.
Когато влязохме в ресторанта, келнерът се втурна да ни посреща. Отвсякъде с любопитство ни гледаха хора. Смутих се, защото не можех да предположа колко голяма е популярността на Ташко. За мен, както казах, той беше един глупав спортист и затова вниманието към него ме подразни.
Седнахме на маса, специално подредена за нас. Оркестърът току-що бе спрял за почивка, но когато ни видяха да сядаме, музикантите взеха инструментите и един от тях каза по микрофона: „Тази вечер наш скъп гост е шампионът Бързаков. За него и неговата приятелка ще изпълним…“
Докато слушах музиката, крадешком поглеждах към Ташко и разбирах за пръв път, че той е звезда. Всеки човек изпитва стремеж към слава, а и аз не съм по-различна от другите. Впоследствие неговата светлина затъмни моите амбиции. Това ме правеше раздразнителна и злобна, което е съвсем естествено. Заради него аз пропилях своите възможности, може би сега щях да съм в София, имах златни шансове… Трябва да ви кажа, че аз имах големи амбиции — нещо в театъра, нещо в изкуството…
Вечерта Ташко се държа скромно, дори свенливо. Неговата сдържаност и ненатрапващо се внимание смекчиха леката неприязън, която изпитвах в началото. Желанието да стана център на онова внимание, което, отправено към него, докосваше и мен, ме накара сама да се хвърля в ръцете му. Когато излязохме навън и вече ги нямаше хората, които скришом ме поглеждаха, изпитах нужда това внимание да продължава до безкрайност. Тогава го накарах да ме заведе у тях.
След това известно време почти не се виждахме. Срещите ни бяха винаги случайни. Изпивахме по едно кафе, казвахме си обикновените неща за здравето, без да покажем, че между нас е съществувала близост. Мислех, че той нарочно иска да заличи този спомен, и озлобена го дразнех и обиждах, правех му всевъзможни номера, от които страдах само аз. Той продължаваше да бъде коректен и търпелив. По някакъв начин, може би не без съдействието на учителката Маринова, клюката за мене и Ташко достигна до моите родители. Тихо и спокойно, но категорично те ми заявиха, че е под тяхното достойнство дъщеря им да се занимава с някакъв спортист.
Няколко седмици преди да завърша гимназия, той замина на състезание в чужбина. Вестниците вдигнаха голям шум, телевизията и радиото излъчиха директни репортажи и по тоя повод аз попитах родителите си колко пъти в тяхна чест е изпълняван националният химн. След няколко дни той се завърна като победител, обади се по телефона и ме покани у тях.