Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Сюзън Чарлсън — представи се жената и й протегна ръка. — Съжалявам, че се наложи да чакате. Както беше казал веднъж Харолд Макмилан, „Събития, момчето ми, събития“.
Бел реши да не изтъква факта, че Харолд Макмилан бе говорил за задълженията на премиер-министър, не за ангажиментите на гувернантка на някакъв едър индустриалец. Стисна топлите, сухи пръсти в своите. Ръката на другата жена отвърна кратко на стискането, после пусна нейната.
— Анабел Ричмънд.
Сюзън Чарлсън пренебрегна креслото срещу онова, на което бе седяла Бел, и тръгна вместо това към масата до прозореца. Поставена в неизгодно положение, Бел трябваше да вземе чантата си и кожената папка, и да я последва. Двете жени седнаха една срещу друга. Сюзън се усмихна — между устните, очертани с тъмнорозово червило, сякаш се провидя тебеширенобяла лента от паста за зъби.
— Искали сте да се видите със сър Бродерик — каза тя. Никакви встъпителни любезности, никакви дребни коментари за гледката. Право към целта. Самата Бел беше прилагала понякога тази тактика, но това не означаваше, че сега, когато местата бяха разменени, тя й се нравеше.
— Точно така.
Сюзън поклати глава.
— Сър Бродерик не разговаря с журналисти. Опасявам се, че сте си изгубили времето с пътуването дотук. Обясних го на вашия асистент, но той не пожела да приеме отказа.
Сега беше ред на Бел да се усмихне хладно.
— И правилно е постъпил, очевидно съм го обучила добре. Струва ми се, че има някакво недоразумение. Аз не съм дошла да моля за интервю. Тук съм, защото разполагам с нещо, което според мен представлява интерес за сър Бродерик — тя постави папката на масата и отвори ципа. Извади отвътре един лист плътна хартия с формат А-3. Държеше го с опаката страна нагоре. Виждаше се, че хартията е изпоцапана — тя издаваше лека миризма, странна смесица от прах, урина и лавандула. Бел не устоя на изкушението да хвърли предизвикателен поглед към Сюзън Чарлсън.
— Искате ли да видите? — попита тя и обърна рязко листа.
Сюзън извади от джоба си кожен калъф, от който измъкна очила с рогови рамки. Постави ги на носа си, без да бърза, но очите й нито за миг не се откъсваха от ярките черно-бели изображения пред нея. Мълчанието между двете жени натежа, Бел дори изпита чувството, че не й достига дъх, докато очакваше реакцията.
— Откъде се сдобихте с това? — попита Сюзън с педантичния тон на учителка по латински.
Понеделник, 18 юни 2007
Кампора, Тоскана, Италия
В седем сутринта беше почти възможно да се повярва, че изгарящата горещина от последните десет дни може да не се върне. Седефена дневна светлина се процеждаше през балдахина от дъбови и кестенови листа, в лъчите трептяха прашинки, вдигнати от стъпките на Бел. Тя се движеше достатъчно бавно, за да го забележи, защото неасфалтираният път, който се виеше през гората, беше изровен и пълен с дупки, осеян с остри камъни, които биха накарали всеки, решил да тича по него, да осъзнае колко раними са глезените му.
Само още два пъти щеше да излезе за любимото си сутрешно тичане, преди да й се наложи да се върне към задушаващите я улици на Лондон. Мисълта накара сърцето й да се свие леко от съжаление. Бел обичаше да се измъква от вилата, докато всички останали още спяха. Така можеше да пристъпва боса по мраморния под и да си представя, че е собственица на този палат, не просто поредният летен наемател, дошъл да се добере до късче от елегантността на Тоскана, макар и назаем.
Винаги прекарваше почивките си с петте приятелки, с които бяха живели заедно в една къща през последната година от следването си в Дърам. Онзи път, първия, и петте зубреха за последните си изпити. Родителите на една от тях имаха вила в Корнуол, която момичетата окупираха за една седмица. Твърдяха, че отиват там, за да учат, но всъщност прекарването бе посветено по-скоро на почивка, която ги ободри и освежи, давайки им възможността да се явят по-уверени на изпитите, отколкото ако бяха висели до последно над учебници и статии. И макар че и петте бяха съвременни млади жени без склонност към суеверие, струваше им се, че прекараната заедно седмица по някакъв начин е спомогнала за добрите оценки, които получиха. Оттогава всяка година през юни те се събираха, за да прекарат една седмица, посветена изцяло на удоволствия.
С годините ставаха все по-претенциозни към напитките, развиваха все по-голяма слабост да си угаждат с храната и разговорите им ставаха все по-скандални. Местата, които избираха за срещата си, ставаха все по-луксозни. Никога не канеха партньори и любовници за тази женска седмица. От време на време някоя проявяваше колебание, опитваше се да каже, че има много работа или семейни задължения, но обикновено успяваха да я вкарат в пътя без много усилия.