По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Ето как за пореден път отнесената и разпиляна в мислите си ясновидка направи интелигентно заключение. Те наистина бяха загадки, всички те, хрумна й на Джена.
А ако ставаше дума за нея самата, харесваше й да е загадка. Това означаваше, че животът е пълен с изненади.
5
Когато на следващия ден пристигна в училище, Аманда отиде в канцеларията на директора. На гишето работеше една ученичка на име Хедър, която миналата година бе в класа й по геометрия. Хедър не беше смотана, но и не бе от най-харесваните, затова и Аманда беше съвсем сигурна, че може да я накара да й направи една услуга.
Оказа се права и след като благосклонно прие комплимент от съученичката си за новите си жълти обувки с висока платформа, тя си тръгна от канцеларията с копие от програмата на часовете на Кен. Сетне така организира деня си, че случайно да се натъква на момчето по различно време между часовете.
Първите два пъти той дори не я видя. Третия път я зърна и, когато тя го поздрави, й отвърна „здрасти“, но не спря да си говорят. Четвъртия път, когато Аманда опита да завърже разговор, той заяви, че е зает и забързано се отдалечи.
В това нямаше никакъв смисъл. Нима бе възможно — ама наистина възможно — да не я харесва? Трудно бе за вярване, но реши, че ще използва всички възможности да се сближи с Кен.
За пръв път, откакто започна да посещава тези часове, забърза към стая 209. Знаеше, че Кен няма да е там, защото той винаги пристигаше в последната минута. Обаче имаше някой друг, с когото искаше да се види — някой, който можеше да й помогне да се сближи с Кен.
Като най-примерна ученичка Сара вече бе заела мястото си, когато Аманда влезе в стаята. Който и да седеше пред съученичката й, още не бе дошъл, затова тя се настани на празното място. Сара я изгледа изненадано.
— Здравей, Аманда.
Аманда се помъчи да си припомни дали някога беше говорила с момичето. Не можа да се сети, но се усмихна широко и опита да се държи така, все едно всеки ден си бъбреха.
— Здрасти, Сара. Как си?
Сара бързо се възстанови от смущението си.
— Добре. А ти?
Аманда направи скръбна физиономия.
— Не много добре.
За Сара се говореше, че е мила и проявява разбиране, и ето че го доказа с думите и с притесненото си изражение:
— Какво се е случило?
— Кен — тъжно каза Аманда. — Нали знаеш Кен Престън от нашия клас.
— Какво се е случило с Кен?
— Ами той е толкова свенлив…
— Така ли? Не бях забелязала.
Аманда бързо продължи:
— Е, да, обаче е, и аз знам, че иска да ме покани на среща, но е прекалено срамежлив. Може би можеш да му помогнеш.
Сара изглеждаше объркана.
— Какво мога да направя аз?
— Ти имаш специалната дарба със силата на мисълта си да караш хората да правят разни неща. И си мислех, че можеш да го накараш да ме покани да излезем. Нищо грандиозно, просто нещо като посещение на кино или игра на миниголф.
Сара просто я зяпаше, останала без думи. Очите й се ококориха.
— Само този път — увери я Аманда. — Убедена съм, че ако веднъж остана с него насаме, той ще се отърси от стеснителността си. Би ли направила това за мен? Тоест, за него?
Сара поклати глава.
— Не мога, Аманда.
— Разбира се, че можеш. Имаш дарбата.
— Май че трябваше да кажа: „няма да го направя“. Аманда, моята дарба е опасна. И единственият начин да се справям с нея е, като изобщо не я ползвам.
— Но това е глупаво! — възкликна Аманда. — Та това е просто една среща. Как може да е опасно?
— Не за това става дума, Аманда.
Аманда се намръщи. Не й пукаше за какво става дума.
Сара обясни какво има предвид:
— Преди си фантазирах, че мога да отида на Олимпийските игри и да помагам на състезателите по фигурно пързаляне да не падат. Но сега вече знам, че да правя добри дела може да бъде също толкова опасно, както ако правя лоши неща. Защото едно нещо може да доведе до друго. Разбираш ли ме?
— Не. Виж, Сара, ако направиш това за мен, можем да станем приятелки. Може да седиш на нашата маса на обяд.
Аманда знаеше, че масата, на която седи заедно с Бритни, Софи, Нина, Кейти и останалите, е смятана за най-хубавата в столовата. Хедър от канцеларията щеше да убие за шанс да седне на тази маса.
Ала Сара не бе Хедър от канцеларията.
— Съжалявам, Аманда. Просто не мога.
Изглежда, сякаш наистина го мислеше. Аманда промени изражението на лицето си в гримаса, която се надяваше да изглежда заплашителна.