Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашан се поклони.
— Синът ви, дамаджа. Джаян каза на воините, че баща му е изчезнал. Шарум Ка се държи така, сякаш е взето решение той да заеме Черепния трон след завръщането ни.
Иневера си пое дъх и намери центъра си. Очакваше го, макар да се надяваше, че ще разполага с повече време.
— Нареди на Шарум Ка лично да оглави издирването и остави само шепа воини да поддържат лагера. Останалите трябва да се върнем в Дара на Еверам по най-бързия начин. Ще оставим всичко, което би могло да ни забави.
Препуснаха към дома с цялата бързина, която успяха да изцедят от животните. Щом слънцето залезе, Иневера изпрати шарумите да убият алагаи и използва богатата им на магия кръв, за да изрисува защити за енергия върху конете и камилите, като ги подсили достатъчно, за да издържат нощния поход.
Рискуваше, като използваше толкова открито магията на хора. Съобразителните може би щяха да разгадаят някои от тайните, които дама’тингите пазеха от векове, но тя нямаше друг изход. Заровете я посъветваха да се върне колкото се може по-бързо — и я предупредиха, че дори може да не успее да се прибере навреме.
През следващите дни щяха да се появят безброй отцепници, и това заплашваше да разруши крехкия мир, който Ахман беше изковал между племената, и отново да ги хвърли в хаос. Колко кръвни отмъщения бяха отложени по заповед на Избавителя, но все още не бяха забравени от семействата, които поколения наред бяха заграбвали кладенци и бяха проливали кръв?
Въпреки взетите от Иневера мерки, Джаян и Копията на Избавителя стигнаха Дара на Еверам преди нея. Глупавото момче сигурно се беше отказало рано от търсенето и беше прекосило страната заедно с воините си, пришпорвайки силните си мустанги до ръба на възможностите им и отвъд него. Номерът, който бе приложила за подсилването на собствените ѝ животни, можеше да бъде използван от воините, които убиваха демони през нощта; защитите по копията и стоманените подкови на конете им поглъщаха енергия дори когато вземаха от силата на алагаите срещу тях.
— Майко! — извика изненадано Джаян, щом се обърна и видя Иневера, Ашан, Алеверак и Асъм да влизат гневно в тронната зала, където беше събрал останалите дамаджи и най-доверените си лейтенанти.
След групата на Иневера вървяха дванайсетте дамаджи’тинги, Кева от каджи и единайсетте съпруги на Ахман от останалите племена. Всички те бяха верни единствено на Иневера. Ашан беше обграден от тримата си лейтенанти, Дамас, Халван и Шевали, които се бяха обучавали заедно с Избавителя в Шарик Хора. Синът на Ашан, Асукаджи, говорител на каджи в негово отсъствие, чакаше заедно с останалите дамаджи.
Абан докуцука в тронната зала толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата, и в суматохата почти никой не го забеляза. Той се промъкна безшумно в една тъмна ниша заедно с телохранителя си, за да наблюдава на спокойствие.
Тя беше постъпила добре, като бе пришпорила антуража си. Джаян очевидно беше очаквал, че ще разполага с повече време, за да привлече дамаджите на своя страна. Беше пристигнал в Дара само преди няколко часа и все още не бе събрал смелост да изкачи седемте стъпала до Черепния трон.
Нямаше да е достатъчно просто да обяви правото си над него в отсъствието на доверените съветници на Избавителя и най-могъщите дамаджи, но щеше да бъде далеч по-трудно да го свалят, без да се пролее кръв. Иневера обичаше сина си, въпреки всичките му недостатъци, но нямаше да се поколебае да го убие, ако се опита да заграби властта по толкова безсрамен начин. Ахман беше поставил завеси на всичките големи прозорци в тронната зала, за да може да използва Взора на Короната и да даде на Иневера достъп до нейната хора магия дори през деня. На колана ѝ висеше покритата с електрум кост от ръка на мисловен демон, затоплена от натрупаната в нея енергия.
— Благодаря ти, че си събрал дамаджите заради мен, сине мой — каза Иневера, докато прекосяваше залата с решителна крачка, за да се изкачи по стъпалата и да заеме обичайното си място на отрупаното с възглавници легло до Черепния трон.
Дори от такова разстояние се виждаше как голямото кресло пулсира — то беше може би най-могъщият магически предмет, съществувал някога. В подножието му се бяха събрали светите мъже и жени, дамаджите отдясно на трона, дамаджи’тингите отляво. Иневера въздъхна от облекчение, че бяха успели да се върнат навреме, макар да знаеше, че борбата далеч не беше приключила.
— Почтени дамаджи — каза тя, като извличаше енергия от едно защитено бижу, за да може гласът ѝ да се понесе над залата със силата на словото Еверамово. — Несъмнено синът ми ви е съобщил, че божественият ми съпруг, Шар’Дама Ка и Избавител на Еверам, е изчезнал.