Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Не оспорвам думите ви, дамаджа, нито заповедта на Избавителя, но традициите трябва да се уважават, ако искате племената да приемат новия андрах.
Иневера отвори уста, за да отговори, но Ашан се обади пръв:
— Разбира се, дамаджи.
Той се поклони и се обърна към останалите дамаджи. Традицията повеляваше, че всеки един от тях може да се изправи срещу него, като се започне от водача на най-малкото племе.
Иневера искаше да попречи на това. Искаше да наложи волята си върху мъжете и да им покаже, че никой не може да ѝ противоречи. Но гордостта им нямаше да ѝ позволи да го направи. Ашан беше най-младият сред дамаджите и майстор на шарусахк. Налагаше се да му се довери така, както му се беше доверил Ахман.
Съдбата на дамаджите не я интересуваше — никой от тях не си заслужаваше главоболията. Предпочиташе да се отърве от всички тях и да остави своите сестри съпруги да поемат прекия контрол над племената чрез дама синовете на Ахман.
Единственият, който я притесняваше, беше Алеверак, но магията на хора щеше да се погрижи Маджи да спечели срещу наследниците на стария дамаджи.
— Дамаджи Кевера от шарач — извика Ашан. — Искате ли да ме предизвикате на двубой за правото да носите диамантения тюрбан?
Кевера, който все още беше коленичил с опрени на пода ръце, се надигна и погледна Ашан в очите. Дамаджият беше минал шейсетте, но все още беше доста здрав. Истински воин духовник.
— Не, дамаджи — каза Кевера. — Шарач са верни на Избавителя и ако желанието му е вие да носите диамантения тюрбан, ние няма да застанем на пътя ви.
Ашан кимна и извика следващия дамаджи, но отговорът беше същият. Мнозина от тях се бяха отпуснали доста, след като бяха получили черните тюрбани, и не можеха да се мерят с Ашан, други все още бяха верни на Ахман или поне се страхуваха от завръщането му. Всеки мъж си имаше своите основания, но когато Ашан продължи с останалите племена, никой не избра да се изправи срещу него.
Докато не дойде редът на Алеверак. Едноръкият стар духовник веднага пристъпи напред, като препречи пътя на Ашан към стъпалата на подиума, и зае поза от шарусахк. Приклекна леко, изнесъл единия си крак напред, към Ашан, а другия леко назад, с извито успоредно стъпало. Единствената му ръка беше протегната напред с дланта нагоре, а вдървените му пръсти сочеха сърцето на Ашан.
— Простете ми, дамаджи — каза той на Ашан, — но само най-силният може да седне на Черепния трон.
Ашан се поклони дълбоко и сам зае бойна стойка.
— Разбира се, дамаджи. За мен е чест да приема предизвикателството ви.
След което, без да се колебае, нападна.
Щом влезе в обхвата на Алеверак, той рязко спря, като позволи на противника си да се обърне срещу него. Ударите и ритниците му бяха невероятно бързи, но единствената ръка на Алеверак се движеше с такава скорост, че изглеждаше като две и успешно отблъскваше всички атаки. Опита се да го приклещи и да го събори на земята, но Ашан беше по-бърз и отскочи встрани.
Иневера никога не се беше интересувала особено от дама шарусахк, тъй като бе изучила по-висшата му форма, разпространена сред дама’тингите, но сега с неудоволствие трябваше да признае, че мъжете изглеждаха впечатляващо. Ако се съдеше по аурите им, със същия успех можеха и да лежат отпуснати в гореща вана.
Алеверак приклякваше и избягваше ритниците на Ашан с гъвкавостта на усойница. Завъртя се и изстреля крака си във въздуха с грациозност, която беше впечатляваща дори за дама’тинга. Ашан се опита да отскочи, но ударът в брадичката му дойде толкова неочаквано, че той политна назад, изгубил равновесие.
Иневера затаи напрегнато дъх, когато старият дамаджи посегна напред, за да се възползва от моментната несигурност на Ашан. Твърдите му като острие на копие пръсти се насочиха към гърлото на Ашан.
Той пресече удара тъкмо навреме и изви ръката на Алеверак така, че тя щеше да се счупи, ако старецът решеше да се съпротивлява. Но всъщност стана ясно, че Алеверак бе разчитал на този ход, защото се опря на силните ръце на Ашан и подскочи във въздуха, като усука краката си около врата на противника си. Ашан нямаше друг избор, освен да се отпусне и да му позволи да го хвърли на пода, ако не искаше Алеверак да му счупи врата.
Но това не беше краят. Когато се озова на земята, той вложи цялата си енергия в един удар и отблъсна оказалия се върху него Алеверак. После скочи със засилка, завъртя се и отново се намери лице в лице с дамаджия.