Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Алеверак вече започваше да се ядосва. Иневера виждаше тънката червена линия по повърхността на аурата му. Но той не позволи на емоциите да му повлияят. Съсредоточи цялата си енергия, вля я в движенията си и това му придаде ужасяваща сила и скорост. Размаха едната си ръка като нож, демонстрирайки изненадващи познания за слабите точки в човешкото тяло, които дама’тингите използваха в своя шарусахк. Ашан получи удар в рамото, който щеше да парализира поне за минута дясната му ръка. Период, който беше капка в големия план на Еверам, но се равняваше на цял един живот по време на битка.
Иневера започна да се чуди дали щеше да изгуби контрола си, ако Алеверак се изкачеше на трона.
Но Ашан отново я изненада, като зае стойка, подобна на Алевераковата, и съсредоточи усилията си върху защитата. Краката му танцуваха напред-назад по мраморния под, като по този начин принуждаваше Алеверак да следва ритъма му, но се въздържаше от нападения — те биха осигурили на възрастния дамаджи свободна енергия, която да насочи срещу него. Алеверак не спираше да нанася удари, но Ашан ги отбиваше всеки път, без да спира танца си. Избягваше или блокираше с лекота ритниците му с бедра, пищяли или ръце.
И продължаваше да го прави с излъчваща спокойствие аура, докато Алеверак не започна да се изморява. Изчерпаха се всичките резерви от енергия, на които разчиташе старият дамаджи, и движенията му започнаха да се забавят.
Следващия път, когато пристъпи напред, не беше достатъчно бърз, за да попречи на Ашан да стъпи върху крака му и да го прикове към пода. Алеверак замахна с ръка, но Ашан я улови за китката и я задържа във въздуха, докато нанасяше съкрушителен удар в гърдите му с вече възстановилата се дясна ръка.
Алеверак изпъшка и залитна, но Ашан не пусна ръката му и нанесе още няколко бързи удара, преди противникът му да се е възстановил, като забиваше острите кокалчета на юмруците си в раменната става на дамаджия. После подсече Алеверак с крак и го просна по гръб. Ударът в мраморния под отекна в залата.
Алеверак впи суров поглед в очите му.
— Много добре, андрахо. Довърши ме с чест и заеми мястото си на върха на стъпалата.
Ашан погледна тъжно стария дамаджи.
— За мен беше чест да се изправя срещу теб, дамаджи. Славата ти на майстор в шарусахк е заслужена. Но традицията не изисква да те убивам. Само да те отместя от пътя ми.
Той се накани да се обърне, но аурата на Алеверак избухна; Иневера никога не го беше виждала толкова близо до пълна загуба на контрол. Старият дамаджи сграбчи робата на Ашан с треперещи пръсти.
— Маджи все още не е свалил бидото! — извика Алеверак. — Убий ме и позволи на Алеверан да сложи черния тюрбан. Нищо лошо няма да се случи на сина на Избавителя.
Ашан погледна към Иневера. Предложението беше много изкушаващо. Маджи щеше да се отърве от глупавия обет, даден от Ахман, но в замяна на това племето Маджах щеше да има млад дамаджи, който може би щеше да управлява десетилетия наред. Тя леко поклати глава.
— Моите извинения, дамаджи — каза Ашан и издърпа робата си от ръцете на стареца, — но Избавителят все още се нуждае от теб на този свят. Не е дошло още времето да поемеш по самотния път. И ако нещо се случи със сина на Избавителя, с изключение на откритото предизвикателство в часа на твоята естествена смърт, дори уважението ми към теб няма да ми попречи да изтребя всички мъже в рода ти.
Той отново се обърна и решително изкачи седемте стъпала, които водеха до Черепния трон.
Там го посрещна Асъм и му препречи пътя.
Иневера изсъска. Какво правеше това глупаво момче?
— Простете ми, чичо. — Асъм се поклони официално. — Надявам се, разбирате, че в това няма нищо лично. Вие ми бяхте като баща, но аз съм най-големият дама син на Избавителя и имам толкова право да ви предизвикам, колкото и всички останали, които присъстват тук.
Ашан изглеждаше искрено изненадан, но не оспори твърдението му. Само му се поклони в отговор.
— Разбира се, племеннико. Честта ти е безгранична. Но аз няма да оставя дъщеря ми вдовица, нито внука ми без баща. Ще те помоля само веднъж да отстъпиш встрани.
Асъм поклати тъжно глава.
— Нито пък аз възнамерявам да оставя моите братовчед и съпруга без баща. Леля ми без съпруг. Оттегли претенциите си и ми позволи да се възкача на трона.
Джаян скочи на крака.
— Какво е това?! Настоявам…
— Тишина! — изкрещя Иневера. Дори не беше необходимо да усилва изкуствено гласа си, който отекна в залата. — Асъм, ела при мен.