Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Иневера се изправи, като изпъна рязко полите на робата си. Погледите на всички бяха вперени в нея. Дамаджи’тингите, обучени в тайните на магията на хора, запазиха спокойствие, макар че никоя от тях не притежаваше такава сила. Сега в средата на дебелия мраморен под имаше обгорен кратер, достатъчно голям, за да погълне цял човек.
Мъжете гледаха с ококорени очи и отворени уста. Единствено Ахман беше показвал такава мощ и несъмнено всички бяха смятали, че след като него го няма, те лесно щяха да се справят с Иневера.
Сега трябваше да преосмислят намеренията си. Само Асъм успя да запази спокойствие, защото вече се беше сблъсквал със силите на майка си на стената по Пълнолуние. Той също я гледаше със студени очи и неразгадаема аура.
— Аз съм Иневера — каза тя и усиленият ѝ глас отекна в залата. Името ѝ означаваше буквално „Волята на Еверам“. — Невеста на Еверам и дживах ка на Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи. Аз съм дамаджа, нещо, което в отсъствието на съпруга ми очевидно сте забравили. Аз също бях свидетел, когато Ахман предаде волята си на дамаджи Ашан.
Тя вдигна високо своя хора жезъл, пръстите ѝ отново пробягаха по гравираните в електрума защити, но този път от него излезе само безобидна ярка светлина.
— Ако тук има някой, който иска да възрази срещу заповедта ми Ашан да заеме трона, то нека пристъпи напред. Арогантността на останалите ще бъде простена, ако докоснат с челата си пода.
Мъжете в залата един по един коленичеха и докосваха с челата си пода. Те несъмнено продължаваха да кроят планове и да скърцат със зъби заради унижението, че са били принудени да паднат на колене пред жена, но никой, дори Джаян, не беше толкова глупав, че да ѝ се противопостави след подобна проява на сила от нейна страна.
Никой, с изключение на стария Алеверак. Докато останалите опираха чела в пода, възрастният дамаджи се озова в средата на стаята с няколко решителни крачки, изпънал гръб. Иневера въздъхна вътрешно, макар по никакъв начин да не го показа външно. Нямаше никакво желание да убива дамаджия, но Ахман трябваше да го направи още преди години. Може би беше време да поправи грешката му и да премахне заплахата пред най-големия син на Белина, Маджи.
Подчинението на останалите племена беше пълно. Само Алеверак се беше бил с Ахман и беше оцелял в двубоя. Възрастният мъж беше спечелил уважението на Ахман по време на битката и той го беше възнаградил с правото да си избере наследник, което бе отказано на останалите.
В часа на смъртта му наследникът на Алеверак получаваше правото да предизвика сина на Ахман от Маджах на двубой за контрола над племето.
Ахман сигурно вярваше, че Маджи ще стане велик воин и ще спечели, но момчето все още беше само на петнайсет години. Всеки от синовете на Алеверак би могъл да го убие с лекота.
Алеверак се поклони толкова дълбоко, че брадата му стигна на няколко сантиметра от пода. Подобна грациозност от мъж на неговата възраст беше впечатляваща. Говореше се, че той е бил най-голямото предизвикателство пред Ахман по пътя му към Черепния трон. Ахман беше откъснал ръката на дамаджия, но не беше заселил страх в сърцето му. Затова Иневера не се изненада, че магическият ѝ изблик също не бе успял да го възпре.
— Пресвета дамаджа — започна Алеверак, — моля те, приеми извиненията ми, че се усъмних в твоите думи и думите на дамаджи Ашан, изтъкнатия водач на хората на каджи и съвета на дамаджите. — Той погледна към стоящия в подножието на подиума Ашан, който му кимна. — Но още откакто постът на андраха беше създаден, човекът, който го заема, никога не е бил назначаван — продължи Алеверак. — Това противоречи на свещените ни текстове и на традициите. Онзи, който пожелае да носи диамантения тюрбан, трябва да отвърне на предизвикателствата на останалите дамаджи, предявяващи претенциите си към трона. Познавах добре сина на Хошкамин и не вярвам, че той е забравил това.
Ашан се поклони в отговор.
— Почитаемият дамаджи е прав. Шар’Дама Ка нареди да заявя без колебание претенциите си и да убия всеки, който застане на пътя ми към трона, преди някой от останалите дамаджи да се осмели да убие неговите дама синове.
Алеверак кимна, извърна се и погледна Иневера в очите. Дори той бе изгубил за миг хладнокръвието си при проявата на сила от нейна страна, но бързо бе успял да си върне контрола и сега аурата му беше спокойна и неизразителна.