Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Баща ми обичаше да казва: „Не обичай нищо толкова силно, че да не можеш да се откажеш от него на масата за преговори.“ Знам достатъчно древни легенди, за да съм наясно, че магията винаги има цена и че тази цена е дори по-висока, отколкото изглежда. Двайсет и пет години използвам патерицата. Тя е част от мен. Благодаря ви за предложението, но се боя, че трябва да ви откажа.
Восъчна бледност покри лицето на Иневера и тя не виждаше причина да я прикрива.
— Не изпитвай търпението ми, кхафите. Ако има нещо, което да искаш, го кажи.
Триумфиращата усмивка на лицето на Абан показа ясно, че това бе моментът, който бе очаквал.
— Само няколко дребни неща, дамаджа.
Иневера се подсмихна.
— Вече знам, че нищо, което е свързано с теб, не може да е дребно.
Абан леко наклони глава.
— Казвате го така, сякаш означава всичко. Първо, защитата, която ми предлагате, трябва да обхване и агентите ми.
Иневера кимна.
— Разбира се. Стига да не работят против интересите ми и да не бъдат заловени, че нарушават законите на Еверам.
— Това трябва да включва и защита от вас — продължи Абан.
— Трябва да те защитавам от самата мен? — попита Иневера.
— Ако ще работим заедно — дамаджата забеляза, че той не каза, че ще работи за нея, — тогава трябва да ми позволите да говоря откровено, без да се страхувам за живота си. Дори да става дума за неща, които не искате да чувате. Особено тогава.
Тя ще ти каже истини, които няма да искаш да чуваш, бяха предсказали веднъж заровете за майката на Иневера. Такива съветници бяха полезни. Всъщност от останалите нямаше никаква полза.
— Съгласна — рече тя, — но реша ли да действам противно на съветите ти, ти ще подкрепиш решението ми, каквото и да е то.
— Дамаджата е мъдра — отвърна Абан. — Вярвам, че няма да действа неразумно, след като съм ѝ дал отчет за разходите.
— Това ли е всичко? — попита Иневера, макар да знаеше, че не е.
Абан отново се подсмихна и пак напълни чашите им. Извади една манерка от вътрешния джоб на жилетката си и добави малко коузи към чая. Иневера знаеше, че това е тест, защото питието беше забранено от Евджаха. Затова не му обърна внимание. Тя мразеше коузито, смяташе, че то превръща мъжете в слабаци и глупаци, но хиляди нейни поданици носеха тайно мънички шишета под робите си.
Абан отпи от чашата си.
— Понякога ще имам въпроси. — Погледът му се стрелна към кесийката с хора, закачена на кръста ѝ. — Въпроси, на които заровете ви могат да отговорят.
Иневера стисна собственически кесийката.
— Алагай хора не отговарят на въпросите на мъже, кхафите.
— Нима Ахман не се допитваше ежедневно до тях? — попита Абан.
— Ахман беше Избавителят… — Иневера се сепна. — … е Избавителят. Заровете не са играчки, които да пълнят джобовете ти със злато.
Абан се поклони.
— Наясно съм с това, дамаджа, и ви уверявам, че няма да ви моля да ги използвате лекомислено. Но ако искате лоялността ми, това е моята цена.
Иневера се облегна назад и се замисли.
— Сам каза, че магията винаги има своята цена. Заровете също могат да кажат истини, които не искаме да чуем.
— А нима другите истини струват нещо? — попита Абан.
— Един въпрос — каза Иневера.
— Поне десет — настоя Абан.
Иневера поклати глава.
— Десет е повече, отколкото дамаджите получават за една година, кхафите. Два.
— Два не е достатъчно за онова, което искате от мен, дамаджа — рече Абан. — Може би ще успея да се справя с половин дузина…
— Четири — каза Иневера. — Но очаквам да спазиш обещанието си, че няма да ги използваш лекомислено. Похабиш ли мъдростта на Еверам заради дребнавата си алчност и съперничества, всеки отговор ще ти струва по един пръст.
— О, дамаджа — каза Абан, — моята алчност никога не е дребнава.
— Това ли е всичко? — попита Иневера.
Абан поклати глава.
— Не, дамаджа, има още едно нещо.
Иневера си върна намръщената физиономия. Това беше истинско изкуство, но този път не ѝ струваше никакви усилия. Кхафитът беше способен дори да я изкара от кожата ѝ.
— Тази сделка започва да надвишава стойността ти, Абан. Говори бързо и да приключваме.
Абан се поклони.
— Синовете ми. Искам да хвърлят черните дрехи.
Когато Абан излезе с накуцване от павилиона, в красиянския лагер цареше суматоха. Иневера видя Ашан, който се приближаваше с широки крачки.
— Какво има? — попита тя.