Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Казах, че искам да говорим насаме, кхафите — каза Иневера.
Абан се поклони дълбоко, колкото му позволяваше патерицата му във формата на камила.
— Простете ми, дамаджа, но Ахман го няма, за да държи изкъсо дал’шарумите. Нали няма да ми откажете дори минималната защита? Безухия е глух като пън и няма да чуе нищо от онова, което ще си кажем.
— Дори глухите могат да чуват — каза Иневера, — щом имат очи, за да виждат устата на говорещите.
Абан отново се поклони.
— Наистина е така, макар че воалът на дамаджата ще попречи, дори скромният ми слуга да е научил това изкуство, което, кълна се в Еверам, не владее.
Иневера му повярва — което се случваше рядко. Собствените ѝ пазачи евнуси се бяха лишили от езиците си, за да запазят тайните ѝ, и тя знаеше, че човек, който не може да чуе и да издаде интригите на Абан, ще е много ценен за него. И въпреки това не биваше да отстъпва твърде лесно.
— Може да пази при вратата — каза Иневера и тръгна бавно, като полюляваше бедра, към възглавниците в дъното на стаята.
Досега Абан не си беше позволявал да я гледа сладострастно, но тя се зачуди дали сега нямаше да се осмели да го направи, след като Ахман беше изчезнал. Това щеше да ѝ е от полза. Погледна през рамо, но Абан не я гледаше. Той даде знак на гиганта, чиято огромна фигура се понесе с безшумна грациозност към вратата и застана до нея.
Абан последва Иневера с накуцване и внимателно се отпусна върху възглавниците срещу нея. Подканящата усмивка не напускаше лицето му, но потайните погледи, които хвърляше към телохранителя си, разкриваха страховете му. Той знаеше, че Иневера можеше да го убие, преди великанът да успее да прекоси стаята, а дори Безухия щеше да го е страх да посегне на дамаджата. Тя би могла да убие и кха’шарума по стотина различни начина — сред които не на последно място беше и бързото щракване с пръсти към собствените ѝ телохранители Ашия, Мича и Джарвах, скрити някъде далеч от погледа му.
Между тях беше разположен сребърен сервиз за чай с чайник, над който се извиваше дим. Тя му даде знак с кимване, кхафитът напълни чашите и ги сервира.
— Поканата ви е голяма чест за мен, дамаджа — каза Абан, като отпусна в скута си ръката, с която държеше чашата. — Мога ли да попитам какъв е поводът?
— За да ти предложа защита, разбира се — каза Иневера.
Абан изглеждаше искрено изненадан, макар това, естествено, да беше преструвка.
— И откога дамаджата цени толкова клетия безчестен Абан?
— Съпругът ми те цени — каза Иневера — и ще се разгневи, ако при завръщането си те открие мъртъв. Ще постъпиш мъдро, ако приемеш помощта ми. Заровете ми казват, че без нея животът ти наистина ще бъде много кратък. Синовете ми те мразят дори повече, отколкото дамаджите, така че това е много добра сделка. И не си мисли, че Хасик е забравил кой му отряза мъжеството.
Иневера очакваше, че думите ѝ ще разтърсят кхафита. И преди го беше виждала да проявява малодушие пред лицето на страха. Но сега се намираха на масата за преговори и Абан го знаеше много добре.
„Той има сърце на страхливец — ѝ беше казал веднъж Ахман, — но стигне ли се до пазарлък, Абан може да прояви хладнокръвие, което би засрамило дори шарумите.“
Абан се усмихна и кимна.
— Така е, дамаджа. Но и за вас нещата изглеждат твърде злокобни. Колко дълго ще ви оставят на върха на седемте стъпала, без до вас да седи съпругът ви? За тях това ще е обида, която няма да бъде понесена добре.
Иневера усети как челюстите ѝ се стегнаха. Отдавна никой, с изключение на съпруга ѝ, не се беше осмелявал да ѝ говори така. Най-малкото пък кхафит. Прииска ѝ се да му счупи и другия крак.
Но въпреки дързостта му, в думите му имаше истина, затова Иневера им позволи да преминат като вятър покрай ушите ѝ.
— Което е още по-добра причина да се съюзим — каза тя. — Трябва да намерим начин да си вярваме, както ни нареди Ахман, или след не много дълго и двамата ще поемем по самотния път.
— Какво желаете от мен? — попита Абан.
— Да ми докладваш така, както докладваше на съпруга ми — каза Иневера. — Да ми носиш плановете и сметките си, преди да бъдат представени пред съвета на дамаджите.