Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Абан повдигна едната си вежда.
— А в замяна?
Иневера го надари с усмивка през ефирния си виолетов воал.
— Защита, както вече казах.
Абан се подсмихна.
— Простете ми, дамаджа, но аз разполагам с много повече воини от вас и те пак няма да са достатъчни да ме защитят, ако някой от дамаджите или синовете ви реши най-после да се отърве от мен.
— На моя страна е страхът — каза Иневера. — Синовете ми се страхуват от мен. Дамаджите се страхуват от мен.
— Страхуват се от вас, да — съгласи се Абан, — но дали този страх ще продължи да съществува, когато на Черепния трон се настани нечий друг задник? Абсолютната власт прави човека смел.
— Ничия власт не е абсолютна, с изключение на Еверамовата. — Иневера стисна заровете в ръката си. — При отсъствието на Ахман, аз съм неговият глас на Ала.
— Ако добавите и още три драки, ще можете да си купите кошница — каза Абан.
Това беше популярна поговорка в Красия, но въпреки това Иневера се подразни. Майка ѝ беше плетачка на кошници и въртеше успешен бизнес на пазара. Несъмнено Абан — който контролираше половината търговия в Дара на Еверам — си беше имал работа с нея, но Иневера упорито се стараеше семейството ѝ да остане анонимно, извън политиката и интригите, които властваха в нейния свят.
Дали това бяха просто думи, или прикрита заплаха? Независимо от това, дали Абан беше полезен, или не, Иневера нямаше да се поколебае да го убие, за да защити семейството си.
Отново ѝ се прииска да можеше да прониква в душите на мъжете и жените, както правеше съпругът ѝ. Плътните брезентови стени на павилиона ѝ позволяваха да вижда, макар и смътно, аурата на кхафита, но едва доловимите колебания и промени в цвета, които Ахман разчиташе със същата лекота като думите върху хартия, оставаха загадка за нея.
— Според мен скоро ще откриеш, че думата ми тежи повече, отколкото си мислиш — рече Иневера.
— Ако затвърдите положението си — съгласи се Абан. — В момента обсъждаме защо да ви помогна да го постигнете. Не всеки мъж в двора на Избавителя е пълен глупак, дамаджа. Може да се лиша от властта, която притежавах по време на управлението на Ахман, но защита и добри печалби мога да получа и ако взема страната на наследника му.
— Ще ти осигуря постоянен пост в двореца — каза Иневера. — За да можеш да надзираваш отблизо всяка сделка, която може да напълни алчните ти джобове.
— Така е по-добре — рече Абан, — но аз и без това имам шпиони в двора на Избавителя. Повече, отколкото бихте могли да изтребите.
— Не бъди толкова сигурен — отвърна Иневера. — Добре тогава. Ще ти предложа нещо, което дори ти не би могъл да откажеш.
— Нима? — Тази мисъл като че ли развесели Абан. — На пазара подобни думи ще бъдат приети като заплаха, но според мен сама ще разберете, че не се плаша толкова лесно.
— Никакви заплахи — каза Иневера и се усмихна. — Поне не с насилие. Приеми ги просто като предупреждение, в случай че нарушиш договора ни.
Абан се ухили.
— Целият съм слух. И кое според дамаджата е онова, за което копнее сърцето ми?
— Кракът ти — отвърна Иневера.
— А? — сепна се Абан.
— Мога да ти изцеря крака — рече тя. — Още сега, ако поискаш. Това е нещо съвсем просто. После можеш да хвърлиш патерицата си в огъня и да си тръгнеш с два здрави крака. — Иневера му намигна. — Макар че, доколкото познавам хитрия Абан, ти ще излезеш от тук с накуцване, както си влязъл, и ще държиш всички в неведение поне докато не откриеш някаква полза от това.
По лицето на кхафита премина сянка на съмнение.
— Щом е толкова просто, защо дама’тингите не ме излекуваха още когато се счупи? Защо лишиха Каджи от един воин, като ме оставиха сакат?
— Защото лечителството отнема най-много сила от хора — отвърна Иневера. — По онова време нямахме защитени оръжия, които да ни осигуряват неограничени доставки от кости на алагаи, за да захранваме заклинанията ни. Дори сега процесът по обработката им е изключително труден. — Тя очерта с пръст ръба на чашата си. — Преди години хвърлихме заровете за теб, за да разберем дали си струваш цената. Знаеш ли какво ни казаха те?
Абан въздъхна.
— Че не съм воин и вложението няма да се изплати.
Иневера кимна.
Абан поклати глава, разочарован, но не и изненадан.
— Наистина сте открили нещо, на което трудно ще откажа. Не отричам, че сърцето ми отдавна копнее за това.
— Значи, приемаш? — попита Иневера.
Абан си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да отговори, но вместо това го задържа в гърдите си. Миг по-късно го издиша, като тялото му видимо се спихна.