Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Когато новаците пристигнаха, инспекторите нададоха бурни викове. Глицки се обърна и в погледа му си личеше, че е гневен на целия свят, а след това привика с ръка Фиск и Брако, да поговорят с големите момчета.
Дарел и Харлен, според оценката на Харди, бяха постигнали твърде много за съвсем кратко време. Тъй като пристигаха от квартала на Маркъм и от разследването си за колата, Глицки остави Фиск да се впусне в тази тема, макар че скептицизмът му бе очевиден. Фиск гордо показа на събралите се изготвена скица на шофьора на колата. Харди забеляза с удоволствие, че жената не прилича на Джудит Коен, освен по разбърканата тъмна коса оградила лицето ѝ.
Докато съставеният портрет минаваше от ръка на ръка през стаята, Фиск обяви, че тяхната свидетелка — момичето на име Лекси Рат — е идентифицирала приблизително направата и модела на колата, която почти я е блъснала и за която се предполага, че е ударила Тим Маркъм. Беше додж дарт, вероятно модел от самия край на шейсетте или началото на седемдесетте. Фиск вече се бе свързал с автомобилната инспекция и бе установил, че в целия окръг Сан Франциско има регистрирани само двайсет и три такива коли. Щом бе съобщил на инспекцията, че разследват убийство, бяха му предоставили веднага имената. Сега разполагаше с адресите и регистрираните собственици на всяка от колите и с малко късмет до утре щеше да се е срещнал с повечето.
— Някое от имената да ви изглежда познато, Харлен? — попита Глицки. — Да е свързано с „Парнас“ или Маркъм по някакъв начин?
— Не, сър.
— Е, добра находка, така или иначе. Ако се доберем до колата, това само по себе си ще е нещо. Продължавайте издирването.
Харди познаваше Глицки достатъчно добре, за да разбере, че приятелят му се забавляваше с предполагаемата детективска работа на Фиск, но не искаше да провали деня на инспектора си или да го полее със студена вода. Човекът беше вложил значителни усилия, а все пак това можеше и да доведе донякъде. Харди реши, че малко интерес от негова страна няма да е излишен.
— Може ли да получа копие от този списък, инспекторе?
Фиск погледна въпросително към Глицки, който кимна. Но беше ясно, че истинският интерес на лейтенанта лежеше другаде, в алибито за времето на смъртта на Карла.
— Дарел — обърна се той към Брако, — намери ли нещо повече за Дрискол?
— Мисля, че Харлен още не е свършил, сър.
Напрягайки търпението си, Глицки отстъпи трибуната отново на Фиск.
— Реших да се опитам да поправя грешката си, задето се изпуснах пред доктор Рос. Затова се обадих на моята леля Кати… Кати Уест — обясни той на останалите в стаята, — и ѝ разказах какво съм направил и какво се е случило.
— А какво беше то, Харлен? — попита го Глицки, за голямо удоволствие на Харди.
Той преразказа историята накратко — Рос, съпругата му и неговото алиби. После продължи:
— Попитах я — леля Кати — дали не би могла да се свърже с Нанси Рос, по приятелска линия, и да разбере дали съпругът ѝ се е обадил или е поискал от нея да промени спомена си.
— Но това няма значение. Съпругата така или иначе няма да свидетелства — възрази Марлин Аш, повтаряйки по-ранния аргумент на Глицки.
Към това Джакман добави:
— Свидетелството на вашата леля така или иначе няма да се основава на преки впечатления и най-вероятно няма да бъде приемливо в какъвто и да е случай. Не съм ли прав, Диз?
Но Харди вече не се интересуваше от юридическите тънкости. Той искаше отговори и информация. Видя, че Фиск започва да се огъва под натиска на адвокатските въпроси. Искаше да го накара да продължи да говори, да разбере какво се бе случило.
— Та какво ви каза тя, инспекторе? Вашата леля?
— Че Рос се е обадил на жена си и казал, че тя нещо бърка за тази вечер. Бил се прибрал преди десет. Тя трябвало да си спомни това. Било важно. — Фиск изгледа отново хората в стаята. — Но Нанси казала на леля Кати, че всъщност не си е бил вкъщи преди десет, макар че тя, разбира се, ще го подкрепи, ако това е важно за Малачи. Сигурно ставало дума за някоя голяма шушу-мушу сделка. Но била сигурна, че се е прибрал доста след полунощ, когато вече си е била легнала.
— И все пак — възрази Глицки, — всичко това само показва, че той не си е отишъл направо вкъщи. — Харди си спомни за Ерик Кенсинг и за всички променливи величини в това уравнение. — Има ли обаче някакъв признак, че е отишъл у Карла? Имате ли някакви доказателства или свидетелство, или нещичко, което да показва, че е бил там?