Бляскавият двор [bg]

– Не я наранявай! – изкрещя водачът им. – Трябва ни невредима.

– Има на разположение два месеца по море, за да се оправи – възрази мъжът най-близо до мен. Опита се да ме сграбчи, но едно силно замахване с ножа го възпря. Спътниците му приближаваха и един най-сетне успя да избие ножа от ръката ми. Обкръжена, най-накрая забавих ход и приех поражението – засега. Трябваше да ме върнат в Кейп Триумф и да ме качат на кораб. Имах много време да избягам.

Усетили победата си, мъжете спряха и зачакаха следващата заповед. Този миг на тишина внезапно се изпълни с тропота на още копита. Всички се обър­наха и се взряха надолу по пътя – всички с изключение на мен. Възползвах се от разсейването им, за да се промък­на през двама души и да грабна ножа си.

Но когато ездачите се показаха, бях удивена. Мъж и жена забавиха ход пред нас. И двамата яздеха бели коне и носеха черни маски върху очите. Мъжът най-близо до мен ахна.

– Пирати!

– Том Шортслийвс!

– И лейди Авиел – каза друг. Изрече името така, сякаш то принадлежеше на демон – кое­то бе иронично, защото тя носеше името на един от шестте бляскави ангела.

В ума ми възкръснаха думите на Айа­на: Във всички истории има зрънце истина.

Легендите оживяват. Не бях вярвала истински на историите. Из Кейп Триумф се носеха толкова много слухове, а този ми се бе струвал осо­бе­но невероятен. Но ако тези заплашителни фигури не бяха наистина двама от най-прочутите пирати на Кейп Триумф, то ги имитираха толкова доб­ре, че нямаше значение. Отговаряха на описанията, кои­то бях чувала безброй пъти по време на партита и разбира се, от Мира, най-голямата им почитателка. Ръкавите на Том бяха наистина къси и едва успях да различа пауновото перо, затък­нато в шапката му. Буйна като грива златиста коса се спускаше по гърба на Авиел над шапка, обшита със стилизирани звезди. Двамата едновременно извадиха саби с отработени и ловки движения.

– Имате нещо, кое­то искаме – каза Том или кой­то там беше в действителност. – Оставете ни лейди Уитмор и си вървете.

Двама от мъжете моментално понечиха да се оттеглят с изпълнени със страх изражения. Главатарят на шайката погледна сурово ездачите:

– Тя и наградата за връщането ѝ принадлежат на нас. Изчезвайте оттук, преди да сме... Ахх!

Том се хвърли нап­ред, стоварвайки дръжката на сабята си върху главата на предводителя. Авиел се раздвижи също толкова бързо и нападна друг от мъжете. Може и да бяха по-малобройни, но конете им даваха преимущество, тъй като всички други мъже бяха слезли от седлата. Страхът, кой­то двамата вдъхваха, вършеше също толкова добра работа. Някои от нападателите се опитваха да се измъкнат, а на онзи, когото бях ранила в крака, му беше трудно изобщо да помръд­не.