Бляскавият двор [bg]

– Господин Дойл твърди, че е усетил мириса му.

– Точно както аз заявих, че ме е нападнал. Мъжът казва едно, жената – друго.

Докато се разглеждаха още подробности, се уверих, че този трибунал е бил подкупен да представи в отрицателна светлина всичко, казано от Сед­рик и мен. По време на разпита ми постоянно се повдигаше въпросът за целомъдрието ми, както и за предполагаемо измамната ми природа.

След това направихме прекъсване за обяд и аз казах на Айа­на какво си мисля.

– С подкупи могат да се постигнат много неща – каза тя.

Гледах печално как изведоха Сед­рик заедно с другите. Той хвърли кратък прощален поглед в моята посока, малко по-неуверен отпреди.

– Парите на нашия така наречен подкуп не могат да се мерят с техните. Ако изобщо успеем да намерим тези пари.

Айа­на кимна към вратата:

– Защо не разбереш?

Обърнах се и видях Мира да влиза, безупречна в елегантна рок­ля за езда. Забързах към нея и я прегърнах, облекчена, че е невредима.

– Как мина? – прошепнах.

Тя се ухили:

– Лесно. Можех да му пробутам всичко.

Прегърнах я отново:

– Благодаря ти.

– Как мина тук?

– Нека прос­то да кажем... не толкова успешно, колкото твоя­та задача.

По време на обяда разказахме на Мира пос­ледните новини, а пос­ле процесът се поднови. Сайлъс Гарет даде прекрасно безпристрастни показания, кои­то не облагодетелстваха никоя от двете страни, но все пак вметна няколко въпроса относно историята на Уо­рън. Не знаех обаче дали щеше да е дос­та­тъч­но. След това Елайъс направи предсказуемо засукано и объркващо изказване, а пос­ле трибуналът прекрати работа за деня. Сед­рик и Уо­рън бяха отведени поотделно в различни посоки и по случайност Сед­рик бе поведен към отсрещната страна на стаята, а Уо­рън – в моята посока.

Той спря за миг на пътеката до мен, преструвайки се, че уж трябва да оправи нещо по сакото си.

– Колко ли тъжно трябва да е всичко това за вас, лейди Уитмор. Първо заменихте сигурността и титлата си, за да си играете на домакиня с разни кухненски прислужнички. Когато получихте шанс да спасите живота си от това падение, захвърлихте и тази възможност заради някакъв романтичен блян. И точно когато си мислехте, че нещата може най-сетне да потръгнат, както искате – пуф! – Той разпери длани. – Това също рухва. Отказахте се от толкова много неща. Изтърпяхте толкова много. А в крайна сметка единственото, кое­то получавате, е... ами, нищо.

Стиснах юмруци, за да не ме види как треперя. Не можех да му позволя да узнае какъв удар ми бяха нанесли думите му. Защото в много отношения беше прав. Бях правила жертва след жертва в живота си през изминалата година, докато ми остана едно нещо, единственото, кое­то имаше значение: Сед­рик. А сега те заплашваха да ми вземат и него.

Срещнах погледа на Уо­рън, без да трепна:

– Точно както вие няма да имате нищо, когато тръгнете към бесилката. Ще се погрижа да бъдете обесен заради онова, кое­то причинихте на любимите ми хора. Знам, че сте имали нещо общо с изчезването на Тамзин.