Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
От самото начало подготвях гневната си реч, която щях да стоваря върху главата на своя приятел, но така и не стигнах до нея. Малон изглеждаше уморен, но очите му гледаха тържествуващо, когато генерал Холбрен го достави в ноктите ми. Върху лицето му играеше усмивка, която ми напомни за Килан.
— Хич няма да ме хулиш, когато чуеш историята ми, Твоя Светлост — каза още с влизането той. Явно усещаше бурята, която щеше да се извие над главата му всеки миг.
— Зле си загазил, Малон — намеси се Холбрен.
— Много съжалявам, че съм ви създал толкоз много грижи — започна Малон, — но затова пък съм чист кат’ сълза, нъл’тъй. Един далечен мой братовчед, дето живее долу във Вакюн, ми прати вест преди няколко седмици. Тутакси разбрах, че това е добър случай да изненадам Нейна Светлост с един малко подранил подарък за рождения ден, нъл’тъй. Не обичаш ли изненадите, милейди?
— Не съвсем, Малон. Те обикновено са свързани с лоши вести.
— Не и тоя път, госпойце — весело отвърна той. — Васитската ми рода проводи пратеник, че херцог Гартеон и неговия мург са видени в покрайнините на Во Вакюн. Рекох си, че сега пиленцето ни е кацнало на рамото и можем да уредим стари сметки с тия двамата, както ти отдавна си мечтаеш. Впрегнах мало и голямо от Килансън да ги дирят, но трябваше цяла седмица да открием вразите. Ония двамата са много хитри и предпазливи, нъл’тъй. Та накратко — най-после им стъпихме в дирите и аз им погодих клопка за добре дошли във Вакюн.
— Ти си луд! — нахвърлих се срещу него. — Тоя мург е гролим!
— Може и да е такъв, но не направи нищо гролимско, като го нанизахме с дузина стрели, нъл’тъй. Доколкото си спомням, взе да вика нещо и падна от коня. Пък херцог Гартеон едва не извади душата на добичето си, като взе да го ръга с онези ми ти шпори. Само че и той не отиде далече. Бяхме опънали едно въже през просеката на височината на гърдите на конник. То го повали от седлото, когато се опита да мине през него.
— Мигар го заловихте? — извиках аз.
— Това ти казвам, милейди. Сторихме го.
— Той къде е сега?
— Ами зависи колко твърдо се е придържал о повелите на религията си, милейди — уклончиво отвърна моят сенешал.
— Какво искаш да кажеш с това, Малон? — настоях аз.
— Ами ние тъкмо си говорехме какво да го правим, а той лежеше по гръб на земята и се опитваше да си поеме дъх — падането от коня му беше изкарало въздуха, нъл’тъй. Най-напред решихме да го вържем и да ти го доведем на крака, пък ти да решаваш съдбата му. Но после, като го разгледахме отблизо и видяхме какъв мокър мишок е, реших, че ще е обида за Твоя Светлост да доведа такова нищожество. Та колкото повече си говорехме, толкова по-ясно ставаше, че съдът само ще го направи да изглежда по-благороден, отколкото е, нъл’тъй. Накрая решихме, че не заслужава чак такава чест.
— Какво сте направили с него, Малон!
— Ами… въжето, дето го свали от коня, ни беше под ръка. А наоколо едни такива дебели и здрави клони, очите ти да останат в тях! Така и така всичко ни беше подръка, приехме го като знак свише и го обесихме още там.
Тук генерал Холбрен не издържа и гръмогласно се разсмя.
Двадесет и четвърта глава
Никога не съм одобрявала самоволното правосъдие, защото винаги може да се допусне фатална грешка. Този случай обаче правеше изключение. Най-напред това щеше да повдигне духа на васитските бунтовници и бежанците, струпани по южните граници на моите владения. Но най-важното бе, че щеше да разтърси цяла Астурия.
Погледнах към моя ухилен сенешал.
— Добре, Малон — казах. — Не одобрявам напълно постъпката ти, но стореното — сторено. Затова нека обмислим какви са ползите от него. Най-напред се погрижи да не остане човек в херцогството, който да не е чул за твоето приключение. Не се стеснявай да се хвалиш и преувеличаваш, приятелю! После ще начертаеш карта къде приблизително виси херцог Гартеон и ще я дадеш на генерал Холбрен.
— Ваша Светлост иска да открия скелета ли? — попита Холбрен.
— Не, Холбрен, ще оставя на астурианците тази задача. Ти ще дадеш картата на най-приказливия от свещениците на Чалдан в околността. Кажи му какво е станало и го помоли да отнесе картата във Во Астур. Искам всички в Астурия да научат добрата новина. Нито един аренд не би се опитал да затвори устата на свещеник, по какъвто и да било въпрос.
Генерал Холбрен потисна поредната вълна от смях и благодари с лек поклон.
Казаха ми, че празненствата по случай обесването на херцог Гартеон продължили цели шест седмици. Музика, песни и смехове се чували от Мурос чак до устието на река Камаар, а и останалите части на херцогството не останали по-назад.