Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Когато се прибра в стаичката, тя разказа на Анунциата това, което бе видяла. Младото момиче също беше забелязало един странен силует, тичащ под дърветата, но спущащата се тъмнина й бе попречила да различи мистериозната личност.
Луала съобщи на другарката си това, което бе решено, и бедната започна да се надява.
Малко по малко долу в кръчмата настъпи мълчание.
Селяните се прибраха в стаите и си легнаха. Двамата шпиони сигурно също се бяха прибрали в тяхната стая; кръчмарят също. На верандата една слугиня бързаше да разчисти.
Анунциата, изморила се да гледа през прозореца, се отпусна върху леглото. Мълчание царуваше в малката стая и луната осветяваше с жив блясък бедната й вътрешност.
Луала, която винаги беше нащрек, едва бе поспала един час, когато се събуди и скочи. Чула бе един лек шум, нещо като скърцане.
Ослуша се.
Анунциата още спеше. Не бе усетила нищо. Може би Луала се е измамила?
Не, нейният слух не бе я излъгал. Тя чу отново същия шум. Този път можа да — установи, че идеше откъм вратата.
Веднага й се стори, че се поставя стълба върху стената. Не можеше вече да се съмнява… Една ужасна мисъл я обхвана.
Беше около един часа сутринта. Всичко почиваше наоколо. Шпионите на инквизицията, знаейки че двете жени на сутринта ще тръгнат за Рим с групата селяни, бяха избрали тази нощ, за да нанесат удара и да прибавят две нови жертви към дългия списък на ужасния съд.
Негодниците бяха съставили добре своя план. Единият трябваше да застане пред вътрешната врата на стаичката. Другият трябваше да проникне вътре през прозореца откъм верандата. Така двете жени щяха ла бъдат изненадани във време на съня им и вързани преди да повикат за помощ.
За да разбере какво става, Луала се наведе предпазливо през прозореца.
Тя щеше да изпусне вик на ужас, но се въздържа. Един от шпионите се изкачваше върху покрива на верандата, посредством една стълба, която бе прикрепил към стената. Позна, че този човек бе Франциско.
Шпионинът, чието внимание бе заето с безшумното изкачване, не забеляза главата на старата просякиня на прозореца.
— Ние сме загубени! — извика младото момиче.
Внезапно един гърмеж се разнесе навън. Един глух вик последва и Франциско полетя в празното пространство, а в двора на кръчмата се повдигна голям шум.
Анунциата, уплашена, се притисна до старата просякиня…
В този момент собственикът на хана се развика, разгневен, че го смущават в съня му.
— Ей! Какво е това? — попита той грубо.
— Нищо — отговори един глас отдолу. — Застрелях една птица на покрива ви. Вярвам, че беше граблив орел!
— Това е Горо! Познах гласа на Горо — въздъхна Анунциата, съвземайки се.
3. Луиджи и огледалото
Изтекоха много седмици от момента, когато Горо бе напуснал будоара на дожесата, за да отиде в Тулон.
Наближаваше времето, когато Венеция щеше да отпразнува своя весел карнавал, където бедните се забавляваха също като богатите, където старите се приравняваха с младите.
Карнавалът и празникът на Св. Марко бяха двата най-големи, двата най-хубави празника на Венеция. През тия дни мнозина пръскаха за няколко часа парите, събрани много седмици, а може би и месеци.
Най-големи волности, развратни сцени и други безсрамия биваха търпени. Организираха се народни кавалкади. Великолепният площад Сан Марко се превръщаше в голяма празнична зала, където всички класи на обществото се забавляваха. Виждаха се просяци, дегизирани като патриции и сенатори, които пък се маскираха като хора от народа.
В тая седмица работните домакини даваха на своите съпрузи, братя или приятели превъзходни карнавални костюми, шити и работени при светлината на лампата през дългите декемврийски и януарски вечери.
Една вечер, малко след Коледа, един слуга съобщи на великия капитан, който се разхождаше край своите полицаи в голямата чакалня на палата на дожовете, че шпионинът Антонио е избягал в този момент от съда на инквизицията и иска да говори със Силвио Зиани.
— Антонио е сам? — запита великият капитан учуден и влезе в специалната стая, която се намираше до чакалнята. — Кажете му да дойде! — заповяда той.
Щом шпионинът влезе в стаята, поклони се пред могъщия Силвио Зиани, после застана близо до вратата и заочаква своя началник да му постави въпроси.
— Представи ли се вече на Съвета на тримата? — го запита Зиани.
— Пристигнах във Венеция преди един час, господарю! Първо ви търсих навсякъде из палата и като не ви намерих, отидох в залата на съда, мислейки, че там ще ви срещна.