Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Докато преглеждаше речта си в тясното пространство на совалката, Питър първо побесня, а след това се опълчи.
— Няма да изрека тези думи, Базил. Принуждавал си ме да представям в благоприятна светлина огромен брой съмнителни решения, но това вече надхвърля всяка граница. Това е… отвратително.
— Но е наложително. И ще направиш, каквото ти се нарежда.
— Щом идеята е твоя, защо ти не я обявиш? Или председателят се бои? Указ за аборти! — Той поклати глава с отвращение. — Чудесен начин за отбелязване на предстоящата ми сватба.
— Това е задължение на краля — отвърна Базил със сладникава усмивка. — Затова си избран.
— И как смяташ да ме принудиш? Аз отказвам.
— Естара е бъдещата ти съпруга, невинна, беззащитна — абсолютно беззащитна. — Изражението на председателя стана неумолимо. — Забелязвам, че вече не ти е безразлична. Ако не си послушен, ще намерим причина да… направим живота й неприятен.
Питър сви устни.
— Но тя е само една пионка.
— Както и ти, Питър. Ханзата може да постъпи с теб, както намери за добре.
Питър знаеше, че председателят е виновен за избиването на семейството му, дори на баща му, който ги бе изоставил, заминавайки за Рамах. Да, той бе способен да нарани Естара… а и без да му мигне окото, бе готов да отрови непокорния крал. Питър осъзнаваше колко много е инвестирал Базил в своето протеже, за да го отстрани с лека ръка. Но вече не бе така сигурен.
Никога не бе стигал толкова близо до границата да извърши убийство. Толкова ли би било трудно да го наръга с кама? Противоположният вариант на Брут и Цезар? Какво можеха да му направят? Та той беше кралят, в края на краищата, а и Ханзата бе стигнала твърде далеч — бе го оставила без семейство и без нито един близък човек. „Освен Естара сега…“
Председателят се бе отпуснал в седалката си и чакаше Питър да проговори. Накрая промълви:
— Престани да се правиш на дете и направи това, което ти се нарежда. Произнеси речта — заради Естара, ако не заради себе си.
Така че Питър обяви отвратителния ултиматум и нанесе съкрушителен удар срещу собствения си народ. Искаше му се да потъне в земята. Тълпата не изпрати думите му с овации. Бяха изразили скръбта си по повод на позорния разгром, който бе нанесен на военната им мощ на Оскивъл, но тази прокламация нанасяше смъртоносен удар на духа им.
Питър се обърна и се прибра във вътрешността на Двореца на шепота, а председателят му кимна.
— Не беше най-доброто ти представяне, но ще свърши работа.
На Питър му се прииска да се изхрачи отгоре му.
— Презирам те, Базил.
Председателят, изглежда, изобщо не се засегна.
97.
Рлинда Кет
Бе минало достатъчно време, за да успее Дейвлин Лотце да се измъкне от кашата, която сам бе надробил. Все пак управлението на древни извънземни транспортационни механизми може би не беше между „загадъчните подробности“, които бе изучавал.
Дейвлин бе изчезнал през транспортала сред кликиските развалини. Рлинда нямаше понятие къде е, но ако не се бе озовал в някакво място, където бе намерил провизии, вече трябваше или да е умрял от глад… или да е толкова гладен, че да е готов да изяде всякакъв буламач.
Както вече правеше дни наред, Рлинда чакаше пред „Ненаситно любопитство“, заслушана в едва доловимите шумове на Рейндик Ко и заобиколена от смъртоносните тайни на това място. Този призрачен свят бе в състояние да уплаши абсолютно всеки.
За нея бе обичайно да прекарва времето си сама, но на тази безмълвна и безводна планета се чувстваше дяволски сама. Дейвлин Лотце не беше кой знае какъв извор на остроумия, но все пак компанията му й липсваше. Образованият агент беше интелигентен и проницателен, а същевременно и истински работяга. Ако и бившите й съпрузи бяха така всеотдайни в работата си, вместо постоянно да забъркват каши…
Рлинда приседна на рампата на кораба. Следобедната жега трептеше над пустинята. Тя всеки ден ходеше до кликиските развалини, за да потърси Дейвлин, и се опитваше да задейства вратата (проявяваше достатъчно разум да не позволи да бъде засмукана през нея!). Беше успяла да надникне към други извънземни местенца, но не го бе зърнала на нито едно от тях.
Но вече цяла седмица правеше това по-скоро по инерция, без да се надява особено. В запасите й бе останала една-единствена бутилка вино, а и повечето консерви бяха изядени. Свършеха ли хранителните й запаси, оставането й тук беше невъзможно.
Около час се опитваше да си измисли причина, за да отложи заминаването, но накрая се предаде и реши, че е време да си събере багажа и да се прибере. Чувстваше се задължена да се върне на Земята и да обясни на председателя Венцеслас какво бяха разкрили за изчезналите Коликос. А и нямаше да получи останалата част от парите, докато не докладва.