Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Изправих се и казах на Кейт:
— Отивам да потърся Гейб. Имаш ли нещо против да останеш тук, за да не изпуснем госпожа Хамбрехт?
— Естествено. Какво да я попитам?
— Не съм сигурен. Просто я предразположи и прати някой да ме повика.
— Добре.
Излязох от центъра и отидох при стаите за разпит. Заварих Гейб да приказва в коридора с няколко момчета от НЙПУ/АСЧ. Той ме видя, отдели се от тях и се приближи до мен. От и към асансьорите се носеше постоянен поток детективи, водещи със себе си хора от Средния изток.
— Получи ли сведението ми? — попита ме Гейб.
— Да. Благодаря.
— Видях снимката ти във вестниците. Видели са я и всички, които разпитах днес.
Не му обърнах внимание.
— Тук има толкова много араби — казах, — че трябва да поръчам молитвени килимчета и да закачим стрелка към Мека.
— Готово.
— Нещо ново?
— Всъщност да. Обадих се във Вашингтон. На ченгетата от управлението, не на Бюрото. Бях стигнал до мисълта, че господин Халил е имал представа дали ще го отведат в столицата, или в Ню Йорк. Та поразпитах за убити или изчезнали шофьори със средноизточен произход.
— И?
— Оказа се, че има един. Дауд Файсал, таксиметров шофьор. Либиец. Изчезнал в събота.
— Може да е отишъл да си смени името.
Гейб се бе научил да не ми обръща внимание и продължи:
— Разговарях с жена му, на арабски, разбира се, и тя ми каза, че заминал с клиент за „Дълес“, след което не се върнал. Да ти звучи познато?
Замислих се. Както предполагаше Гейб, този шофьор можеше да е чакал Халил на летището в случай, че го откарат във Вашингтон. По някое време хората на Халил — либийското разузнаване или някоя от екстремистките групи — бяха научили, че тяхното момче заминава за Ню Йорк. Но Дауд Файсал вече бе знаел прекалено много и те го бяха очистили или — да се надяваме — само го бяха отвлекли до края на акцията.
— Какво ще правим с тази информация? — попитах го.
— Нищо. Поредната задънена улица. Но това означава сложна и внимателно обмислена операция. В Америка няма либийско посолство, но сирийците имат либийски служители, които са главорези на Кадафи. Всички араби си приличат. Нали така? ЦРУ и ФБР знаят за това, но го допускат. Така могат да ги държат под наблюдение.
Но някой не е бил на поста си в петък вечерта, когато в дома на Файсал е влязло неизвестно лице с черна чанта. Така каза госпожа Файсал. Също като с Джабар — посетител в петък късно вечерта, черна чанта, съпругът изглеждал загрижен. Всичко съвпада, но вече е стара следа.
— Да. Но както казваш, това наистина означава внимателно обмислена операция със съучастници в страната.
— Нищо ново.
— Добре. Дай да те питам нещо друго — като арабин. Можеш ли Да се поставиш на мястото на оня тип? Какво цели тоя задник?
Гейб обмисли политически некоректния ми въпрос.
— Ами, да видим какво не е направил. Не се е промъкнал тайно в страната. Дойде тук за наша сметка — и нямам предвид само билета.
— Да. Продължавай.
— Хвърля ни камилски лайна в лицата. Това му харесва. Но повече му харесва… как да се изразя?… Превръща го в игра и е обърнал правилата срещу себе си, ако се замисли човек.
— Вече стигнах до това заключение. Но защо?
— Ами, трябва да си арабин, за да го разбереш — усмихна се той.
— Отчасти заради комплекса за малоценност по отношение на Запяда. Екстремистите поставят бомби в самолетите и тем подобни, но знаят, че това не е много смела постъпка, ето защо от време на време се появява някой, който иска да покаже на неверниците как държи храбрият муджахидин.
— Кой как се държи?
— Ислямският борец за свобода. Самотният арабски конник има дълга традиция, също като в американския Запад — той язди сам и може да победи цяла армия. Има една прочута поема: „Препуска сам ужасен конник, със сабя йеменска — другар единствен, по нея няма други украшения освен резки по хладната стомана“. Загряваш ли?
— Да. И какво е намислил?
— Не зная. Просто ти казвам какъв е.
— Добре, но какво би направил такъв тип?
— До този момент е стигнал до около триста и двайсет и продължава да брои.
— Да. Е, добра работа, Гейб. Как е Фади?
— Сега се казва Мария и е чистачка в „Сейнт Патрик“. — Той се усмихна.
— До скоро. — Понечих да се отдалеча, но Гейб каза.
— Халил е замислил голям удар.
Обърнах се.
— Няма да се изненадам, ако се появи като писател или активист от благотворителна организация — продължи той. — Натрупал е много омраза към някого, който според него го е прецакал или е прецакал исляма. Или Либия. И иска да си отмъсти лично.
— Карай нататък.
— Онази поема се казва „Смъртна вражда“.