Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Мислех, че е любовна поема.
— Това е поема на омразата, приятелю. Всъщност е свързана с кръвната вражда.
— Ясно.
— Арабите може да са мотивирани да извършат велики дела в Божието име и понякога за страната си. Но рядко за нещо абстрактно като политическа идеология и почти никога за политически лидер. Обикновено не вярват на водачите си.
Излиза че май съм арабин.
— Но има още нещо, което наистина мотивира арабина. Личната вендета. Нали разбираш? Като сицилианците.
— Да.
— Ако ти убиеш сина ми или баща ми, или изчукаш дъщеря ми, или жена ми, аз ще те преследвам до края на света, цял живот, ако се наложи, и ще убивам всеки, когото познаваш или ти е роднина.
Докато стигна до теб.
— Мислех, че шефът на жена ми я чука. Пратих му кашон шампанско.
— Арабите не мислят така. Изобщо слушаш ли ме?
— Да. Възможно е да е кръвна вражда. Вендета.
— Точно така. Възможно е. Освен това на Халил не му пука дали ще умре в опит да си отмъсти. Важно е да опита. Ако умре, пак ще си е отмъстил и ще отиде в рая.
— Ще се помъча да му помогна да стигне там.
— Ако някога се срещнете, в рая ще иде онзи, който последен разпознае другия. — Гейб се засмя.
Тръгнах си. Защо на всички им беше смешно, че снимката ми е във вестниците?
Върнах се в центъра и си взех чаша кафе от добре заредения кафе-бар. Имаше кроасани и рола, кифлички и бисквити, но не и понички. Това ли им е междуведомственото сътрудничество?
Както и да е, замислих се над думите на Гейб. Междувременно Кейт се приближи до мен.
— Госпожа Роуз Хамбрехт е на телефона. Обясних й кои сме.
Оставих чашата, побързах към бюрото си и вдигнах слушалката.
— Госпожо Хамбрехт, тук е Джон Кори от спецчастта на ФБР.
— За какво се отнася, господин Кори?
Кейт седна срещу мен и също вдигна слушалката си.
— Първо — отвърнах аз, — най-искрените ми съболезнования за съпруга ви.
— Благодаря.
— Работя по някои материали, свързани с неговата смърт.
— Убийство.
— Да, госпожо. Сигурен съм, че ви е писнало да отговаряте на въпроси…
— Ще отговарям на всякакви въпроси, докато не открият убиеца му.
— Благодаря ви. — Ще се изненадате колко много съпрузи не дават и пукната пара дали ще открият убиеца на техния покоен жалим, да не говорим, че изпитват тайно желание лично да изразят признателността си на престъпника. Но госпожа Хамбрехт изглеждаше скърбяща вдовица, така че можеше да излезе нещо. Импровизирах: — Имам информация, че с вас са разговаряли от ФБР, разузнавателния отдел на военновъздушните сили и Скотланд Ярд. Така ли е?
— Да. Както и от Ми — 5, Ми — 6 и нашето ЦРУ.
Погледнах Кейт и очите ни се срещнаха. Продължих:
— Това очевидно предполага, че според някои хора за убийствотов на съпруга ви е имало политически мотив.
— Така мисля аз. Те обаче не ми казаха какво смятат.
— Но според служебното му досие съпругът ви не се е занимавал нито с политика, нито с разузнавателна дейност.
— Да. Винаги е бил пилот, командир, а накрая и щабен офицер.
Опитах се да насоча разговора към засекретената информация, без да я плаша.
— Започваме да си мислим, че убийството е било случайно. Съпругът ви е бил нарочен от екстремистка група само защото е носел американска военна униформа.
— Глупости.
И аз смятах така, затова я попитах:
— Сещате ли се за нещо в миналото му, което да привлече екстремистите към него?
Мълчание, после:
— Ами… предполагаше се, че участието му във войната в Залива може да го направи мишена на терористичен акт. Капитанът на „Вансен“ … знаете ли за това?
— Не, госпожо.
Тя ми разказа и аз си спомних за случая.
— Значи е възможно убийството да е отмъщение за участието му във войната в Залива, така ли?
— Да, възможно е… но в тази война участваха много пилоти. Хиляди. А тогава Бил беше само майор. Не разбирам защо са избрали тъкмо него.
— Но някои хора са ви намекнали, че е така.
— Да. Намекнаха ми.
— Но вие не сте убедена.
— Не. — Тя замълча за момент и аз я оставих да помисли за онова в което е убедена. Накрая госпожа Хамбрехт каза: — След смърта на Тери и Гейл Уейклиф как е възможно да се допуска, че убийството на съпруга ми е случайно или свързано с войната в Залива? Тери изобщо не е бил там.
Погледнах Кейт, която сви рамене.
— Значи смятате, че смъртта на семейство Уейклиф е свързана с убийството на съпруга ви, така ли? — като се опитвах да не издавам пълното си неведение, попитах аз.
— Навярно…
Ако тя мислеше така, аз бях на същото мнение. Но госпожа Хамбрехт също си мислеше, че съм добре информиран, което не отговаряше на истината.