Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Ще се погрижа за това — отвърнах аз.
— Няма да е зле — без да вдига глава, рече Кейт.
След минута-две се върнахме към работата си да заловим най-търсения терорист на света.
— Има доклад от различни полицейски управления относно наети коли в района на Ню Йорк — каза тя. — Накратко, ежедневно се наемат хиляди автомобили, но те се опитват да изолират клиентите от Средния изток. Струва ми се отчаяна работа.
— Наистина. Доколкото знаем, Халил е с кола, взета от негов сънародник. Даже да е под наем, съучастниците му може да са използвали името Смит.
— Но хората, които са я наели, едва ли са приличали на господин Смит.
— Вярно е… само че може да са използвали някой бял и после да са го очистили. Забрави за това.
— Извадихме късмет с буса в случая със Световния търговски център.
— Забрави за скапания Световен търговски център.
— Защо?
— Защото, подобно на генерал, който се опитва да повтори миналите си успехи в нова битка, ще откриеш, че врагът не се опитва да повтори миналите си поражения.
— Така ли учиш студентите си в „Джон Джей“?
— Естествено. Това определено се отнася за детективската работа. Виждал съм адски много ченгета да се опитват да решат случай B по същия начин, по който са решили случай А. Всяко разследване е уникално. Особено това.
— Благодаря, професоре.
— Прави каквото щеш. — Нацупих се и се върнах към докладитеси. Мразя бумащината.
Стигнах до запечатан плик с надпис ЛИЧНО. Отворих го и видях, че е от Гейб. „Вчера задържах Фади при нас, после отидох в дома на Джамал Джабар и разговарях с жена му Кала. Тя твърди, че не знаела за намеренията на съпруга си, нито какво е щял да прави в събота. Но каза, че в петък вечерта Джабар имал посетител. Когато останали сами, той сложил под леглото им черен брезентов сак и й казал да не го пипа. Жена му не познавала посетителя и не чула нито дума от разговора им. На другата сутрин съпругът й си останал вкъщи, което било необичайно, тъй като в събота обикновено работел. Напуснал бруклинския им апартамент в 14:00, като взел с себе си сака. Тя описа поведението му като нервно, мрачно и разсеяно — доколкото мога да преведа думите й от арабски. Госпожа Джабар, изглежда, се е примирила с възможността съпругът й мъртъв. Обадих се в «Убийства» и им казах да й съобщят всичко. После пуснах Фади.“
Сгънах листа и го прибрах в джоба си.
— Какво е това? — попита Кейт.
— По-късно ще ти го покажа.
— Защо не сега?
— Преди да разговаряме с Джак по-добре да не знаеш някои неща.
— Джак ни е шеф. Вярвам му.
— И аз. Но в момента е прекалено близо до Теди.
— Какво искаш да кажеш?
— На един и същ терен се играят две различни игри — онази на лъва и нечия друга.
— Чия?
— Не знам. Просто имам чувството, че нещо не е наред.
— Ами… ако искаш да кажеш, че ЦРУ играе само за себе си, това не е новина.
— Да. Дръж Тед под око.
— Добре. Може би ще го прелъстя и той ще ми се изповяда.
— Чудесна идея. Но веднъж го видях гол и оная му работа за нищо не става.
Тя ме погледна и разбра, че не се майтапя.
— Кога си го виждал гол?
— На ергенско парти. Увлече се по стриптийзьорките и преди някой да успее да го спре…
— Престани. Кога си го виждал гол?
— На Плъм Айланд. След като излязохме от лабораторията, всички трябваше да вземем душ.
— Наистина ли?
— Да. Предполагам, че не се е изкъпал както трябва, защото по-късно същия ден хуят му окапа.
Кейт се засмя, после се замисли.
— Забравих, че сте работили заедно. И Джордж е бил с вас, нали.
— Да. Хуят на Джордж е нормален. За протокола.
— Благодаря, че го споделяш с мен. — И прибави: — Значи още тогава си започнал да не му вярваш.
— Това не беше постепенен процес. Разбрах, че не мога да му има доверие, три секунди след като го видях.
— Ясно… значи случайната ви повторна среща малко те смущава.
— Съвсем мъничко. Между другото, навремето той наистина предтавляваше заплаха за мен.
— В какъв смисъл?
— В единствения, който има значение.
— Не ти вярвам.
Свих рамене и споделих:
— Проявяваше интерес към Бет Пенроуз, за твоя информация.
— О! Cherchez la femme. Сега вече е ясно. Случаят е приключен.
Навярно от моя страна не бе много разумно дай разкривам това.
Не отговорих на нелогичната й дедукция.
— Е, ето го решението на проблемите ни — каза тя. — Тед и Бет. Да ги съберем.
Кой знае как, се бях превърнал от антитерорист в герой от сапунена опера.
— Добър план — за да сложа край на разговора, отвърнах аз.
— Хубаво. А сега ми дай онова нещо в джоба ти.
— На плика пише, че е лично.