Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, да. Хайде, Валентин. Чака ни още работа, нали?
Двамата мъже се качиха в модерен военен джип и като запали, майорът се отправи към силоза, намиращ се срещу вятъра. Сега той представляваше само дупка в земята, бълваща пара. Екип на Си Ен Ен ти последва, като продължаваше да предава на живо, докато превозното средство се друсаше из неравната степ. Колата им спря на двеста метра разстояние за тяхно раздразнение, а в същото време двамата командири слязоха от джипа с противогази, в случай че все още имаше достатъчно дим, който да представлява заплаха за здравето им. Нямаше. Носеше се само гадната воня. Американецът махна на телевизионния екип да се приближат и ги изчака, докато се подготвят. Отне им две минути.
— Готово! — каза режисьорът им.
— Единодушни ли сме, че силозът и ракетата са унищожени?
— Да, единодушни сме — отвърна руснакът и отдаде чест. После скри ръка зад гърба си и измъкна две кристални чаши от джобовете си. — Бихте ли подържали, господин майор?
След това се появи бутилка грузинско шампанско. Руснакът го гръмна с широка усмивка и напълни чашите.
— Сега ще ви науча на една руска традиция. Пийте първо вие — рече той. Хората от телевизията бяха във възторг.
— Мисля, че тази част ми е известна. — Американецът гаврътна шампанското. — И сега?
— Чашите никога няма да бъдат използвани за по-незначителен повод. Сега трябва да направите същото като мен. — С тези думи руснакът се обърна и се прицели, за да запрати чашата си в празната дупка.
Американецът се засмя и го последва.
— Сега! — При сигнала двете чаши изчезнаха в последния американски силоз за ракети „Минитмън“. Те се загубиха сред парата, ала и двамата ги чуха как се пръсват в обгорените бетонни стени.
— За щастие, имам още две чаши — отбеляза Валентин и ги извади.
— Кучият му син! — прошепна Райън. Оказа се, че на американеца при руския силоз му бе хрумнала подобна идея и сега обясняваше какво значи „Време е за по една «Милър»“. За съжаление алуминиевите бирени кутийки не се чупеха при хвърляне.
— Изключително театрално — изказа мнение жена му.
— Не е точно Шекспир, обаче каквото ще да е, вече е минало, скъпа. — Тогава чуха как тапите изхвърчат сред буря от аплодисменти.
— Вярно ли е това за петте милиарда долара?
— Да.
— Значи, Иван Еметович, сега можем да бъдем истински приятели — рече Головко и донесе чаши. — Най-после се срещаме, Каролайн — обърна се той любезно към Кати.
— Със Сергей се знаем отдавна и имаме за какво да си поговорим — поясни Джак, като пое чашата и я вдигна към домакина си.
— За времето, когато бях опрял пистолет в главата ти — каза руснакът. Райън се почуди дали това е историческо уточнение… или тост в чест на случая.
— Моля! — възкликна Кати и едва не се задави с питието си.
— Никога ли не си й казвал?
— Господи, Сергей!
— За какво говорите вие двамата?
— Доктор Райън, някога със съпруга ви имахме… професионални разногласия и накрая стана така, че аз насочих пистолет срещу лицето му. Така и не ти казах, Джак, че оръжието не беше заредено.
— Е, и без това не бързах за никъде, нали?
— За какво всъщност говорите? Това някаква лична шега ли е? — настояваше Кати.
— Да, мила, нещо такова. Как е Андрей Илич?
— Добре е. Всъщност, ако пожелаеш да го видиш, може да се уреди.
Джак кимна.
— С удоволствие.
— Извинете, но кой точно сте вие?
— Скъпа — намеси се Джак. — Това е Сергей Николаевич Головко, председател на Руската служба за външно разузнаване.
— КГБ? И вие двамата се познавате?
— Не КГБ, мадам. Сега сме много по-малки. С мъжа ви досега бяхме… съперници години наред.
— Добре, и кой спечели? — поинтересува се тя.
На двамата мъже им мина една и съща мисъл през главата, но Головко я каза гласно пръв:
— И двамата, разбира се. А сега, ако позволите, нека ви представя съпругата си, Елена. Тя е педиатър.
Джак осъзна, че ЦРУ никога не си е правило труда да разбере този факт. Той се обърна, за да погледне двамата президенти, които се наслаждаваха на момента, въпреки че бяха наобиколени от новинари. В действителност за пръв път присъстваше на такова събитие, обаче бе сигурен, че те не винаги се държаха така приятелски. Вероятно оказваше влияние окончателното освобождаване от всичкото напрежение, осъзнаването, че това наистина е краят. Забеляза, че хората внасяха още шампанско. Беше много добро и той сериозно смяташе да изпие пая си. На Си Ен Ен скоро щеше да им писне от тържеството, ала не и на тези хора. На всички униформени, политици, шпиони и дипломати. Дявол го взел, може би наистина всички щяха да станат приятели.