Дълг на честта

Обаче не и днес. Банкерите по света забелязаха, че Хонконг и Токио се освобождават от облигациите усърдно и бързо, и извинението, дадено по електронните връзки, че преместват позициите си от долара към йената, просто не обясняваше всичко, особено след няколкото телефонни обаждания, целящи да разберат защо са направили такъв ход. Сетне дойде новината, че повечето японски банки прехвърлят притежаваните облигации внимателно, методично и бързо. При този ход банкерите из цяла Азия започнаха да правят същото. Третата вълна от продажби възлизаше близо на шестстотин милиарда долара — почти всички краткосрочни бонове, с които сегашното американско правителство бе решило да компенсира паричния дефицит.

Доларът вече падаше и при започването на третата вълна от продажби, всичките станали за по-малко от деветдесет минути, падането стана още по-рязко. В Европа запътилите се към къщи дилъри чуха как клетъчните им телефони започват да звънят, за да ги повикат обратно на работа. Задаваше се нещо неочаквано. Аналитиците се питаха дали това няма нещо общо с разпалващия се сексуален скандал в американското правителство. Европейците винаги се чудеха на идеята-фикс на американците относно сексуалните похождения на политиците. Беше глупава, пуританска и неразумна, обаче бе също и реалност за американската политическа сцена, а това я превръщаше в уместен фактор, показващ им как да подходят към американските ценни книжа. Стойността на тримесечните съкровищни билети вече бе паднала до 19/32 от пункта (цената на облигациите се представяше с такива дроби) и в резултат на това доларът се обезцени с четири цента спрямо британската лира, дори повече спрямо германската марка и още повече спрямо йената.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита един от управителите на Федералния резервен фонд. Целият управителен съвет, формално известен като Комисия по свободния пазар, се беше събрал около един-единствен компютърен монитор и следеше тенденцията, като отказваше да повярва на очите си. Нямаше никаква причина, която някой можеше да измисли за този хаос. Добре де, имаше тревога около Килти, но той бе само вицепрезидент. Финансовият пазар се колебаеше нагоре-надолу известно време и поради продължителното объркване относно последствията от Реформения търговски декрет. Ала каква зла сила беше това? Знаеха и без да го обсъждат, че проблемът съществува и че можеше никога да не разберат какво става. Понякога нямаше логично обяснение. Понякога нещата просто се случваха, както стадо добитък решава да се и втурне в паническо бягство, без търговците на говеда да виждат някаква причина. Когато доларът се сгромоляса с цели сто основни пункта, тоест един процент от стойността му, всички те влязоха в неприкосновената си заседателна зала и насядаха. Разискването беше бързо и решително. Хората панически се освобождаваха от долари. Трябваше да ги спрат. Вместо планираното за края на работния ден покачване с половин пункт на сконтовия процент те щяха да го увеличат с цял пункт. Всъщност едно стабилно малцинство предложи повече, но се съгласиха на компромис. Щяха да го обявят веднага. Началникът на рекламния отдел към Федералния резервен фонд изготви изявление, което председателят да прочете пред отзовалите се на повикването новинарски екипи и което да излезе по всяка електронна информационна мрежа.