Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— „Бияч“, тук водачът, издигане! — Санчес гладко дръпна лоста назад. — Започваме действие… Сега! — При втората команда той включи търсещия радар.
Ето че се появиха и те, дяволски големи на екрана. Санчес избра водещия кораб от ескадрата и завъртя търсещите глави на иначе безвредните ракети, висящи на крилата му. Светнаха четири сигнални лампички.
— Тук „Ударник“-водач. Огън, огън, огън! Пускам четири убийци.
— Втори, изстрелвам четири.
— Трети, изстрелвам четири.
— Четвърти, изстрелвам три, една засече.
„Горе-долу нормално“ — помисли си Санчес, планирайки да направи забележка на техника.
При истинска атака след изстрелване на ракетите самолетите щяха да пикират под ъгъл надолу към морската повърхност, за да не бъдат изложени на прицел. За целите на учението те се спуснаха до шестдесет метра и продължиха в същата посока, по траекторията на ракетите си. Бордовите устройства щяха да запишат данните от радарните и засичащите апарати на японските кораби, за да оценят характеристиките им, които досега не впечатляваха с нищо.
Изправени пред досадната необходимост да позволят на жените да летят в истински бойни ескадрили на истински самолетоносачи, те направиха първоначален компромис и ги поставиха в самолети за радиоелектронна война и така първата жена командир на ескадрила се оказа Роберта Пийч от VAQ-137, „Мошениците“. Като най-старшата жена пилот към самолетоносач, тя смяташе за най-върховно щастие факта, че друг военноморски авиатор, пак жена, вече носеше кодовото име „Праскова“33, което й позволи да си избере „Разбойник“ — прякор, на който настояваше, докато е във въздуха.
— Засичаме сигнали, „Разбойник“ — докладва главният електронен оператор от задната част на нейния „Праулер“. — Множество апарати се задействат.
— Изключи ги — нареди тя грубо.
— Определено са много… Насочвам ракета „Харм“ към SPG-51. Готовност.
— Огън! — заповяда „Разбойник“. Като авиационен командир, стрелбата бе нейна привилегия. Докато осветителният ракетен радар SPG-51 излъчваше, антирадарната ракета „Харм“ на практика не можеше да не улучи.
Санчес вече виждаше корабите: сиви форми на хоризонта. Неприятният стържещ шум в слушалките му подсказа, че е осветен едновременно от търсещ и от огневи радар, което никога не беше радостна новина, дори при учение. Още повече, в случая „врагът“ разполагаше с американски ракети тип земя-въздух „Стандарт“ SM-2, чиито характеристики познаваше добре. Приличаше на клас „Хатакадзе“. Два зенитни радара SPG-51C, само едно ракетно пусково съоръжение. То можеше да насочва само два снаряда едновременно. Неговият самолет изискваше две ракети. Хорнетът бе по-голяма мишена от ракетите „Харпун“, а и не се движеше толкова ниско или толкова бързо като тях. От друга страна, на борда имаше защитен радиозаглушител, който донякъде изравняваше уравнението. Бъд бутна лоста наляво. Беше против правилата за безопасност да лети точно над кораба при такива обстоятелства, така че след няколко секунди той се озова на триста метра пред носа на разрушителя. Прецени, че поне една от ракетите му би улучила, а тази ламаринена кутия тежеше едва пет хиляди тона. Една бойна глава от „Харпун“ щеше да я съсипе и да направи следващата му атака с концентриран огън още по-смъртоносна.
— „Ударник“, тук водачът. Образувайте формация около мен.
— Втори…
— Трети…
— Четвърти… — потвърдиха подчинените му.
„Мина още един ден от живота ми на военноморски пилот“ — помисли си командирът на авиогрупата. Сега можеше да кацне, да влезе в бойния информационен център и да прекара остатъка от следващите двадесет и четири часа в проверяване на резултатите. Просто вече го нямаше онова вълнение. Бе свалял в океана истински самолети и нищо друго не можеше да се сравни с това. Все пак летенето си е летене.
Ревът на самолети отгоре обикновено въодушевяваше. Сато гледаше как последният сив американски изтребител се издига и се отдалечава и вдигна бинокъла си, за да проследи накъде се отправят. Сетне стана и слезе в бойния информационен център.
— Е? — попита той.
— Курсът им е според очакванията. — Оперативният командир на флотилията почука по спътниковата снимка, показваща двете американски бойни групи, които все още плаваха на запад след господстващите ветрове за провеждане на въздушни операции. Фотографията бе само отпреди два часа. Радарната графика сочеше, че американските самолети се насочват към предвиденото място.
33
Игра на думи. Фамилното й име на английски означава праскова. — Б.пр.