Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Когато брокерите се върнаха по бюрата си следобед, сравнително спокойният петък бе нещо съвършено различно. Всеки офис разполагаше с информационно табло със стенографирани съобщения за вътрешните и международните събития, защото тези неща влияеха на пазара. Известието, че държавата е повишила сконтовия процент с цял пункт, шокира повечето търговски зали и въдвори двадесет-тридесет секундно мълчание, накъсано от няколко ругатни. Изкусните дилъри, творящи с компютрите си, забелязаха, че пазарът вече реагира. Повишаването на сконтовия процент беше сигурен предвестник за кратко спадане на индекса Дау, както тъмните облаци предизвестяваха дъжд. Тази буря нямаше да е приятна.
Големите търговски къщи, „Мерил Линч“, „Лехман брадърс“, „Пруденшъл-Бах“ и всички останали бяха силно автоматизирани и организирани по подобен начин. Почти във всички случаи имаше една голяма зала с редици компютърни терминали. Размерите на залата неизменно се определяха от формата на сградата и високо платените специалисти бяха натъпкани вътре почти като в японско корпоративно учреждение, само дето в американските бизнесцентрове пушенето беше забранено. Малцина от мъжете носеха саката си, а повечето от жените бяха с маратонки.
Всички те бяха много интелигентни, макар че образованието им би учудило случайния посетител. Някога пълно с възпитаници на бизнесколежите в Харвард и Уортън, новите екипи от „научни гении“ бяха съставени най-вече от хора с научни титли, особено в областта на математиката и физиката. Масачузетският технологически институт бе сегашното предпочитано заведение, както и шепа други. Причината беше, че всички търговски къщи имаха компютри, а компютрите използваха изключително сложни математически модели, за да анализират и същевременно да предвидят състоянието на пазара. Моделите се основаваха на щателни исторически проучвания, проследяващи Нюйоркската фондова борса чак до времето, когато е била разположена под сянката на едно платаново дърво. Екипи от историци и математици бяха начертали всеки ход на пазара. Тези архиви бяха анализирани, сравнени с всички възможни за определяне външни фактори и бяха получили математически изведен критерий за реалност, като резултатът бе поредица от много прецизни и нечовешки заплетени модели на начина, по който е действал, действа и ще действа пазарът. Всички тези данни обаче бяха посветени на идеята, че заровете наистина имат памет — любима, ала погрешна концепция на собствениците на казина.
Трябваше да си математически гений, както казваха всички (и особено математическите гении), за да разбереш как функционират нещата. В повечето случаи по-старите „кокали“ стояха настрана. Хора, научили занаята в бизнесучилища, или дори такива, започнали като чиновници и изкачили йерархичната стълба само с труд и акъл, отстъпиха място на новото поколение… без да съжаляват особено. Жизненият период на един компютърен оператор бе около осем години. Темпото на борсата беше убийствено и освен да си млад и интелигентен, трябваше и да си млад и глупав, за да оцелееш тук. Ветераните, проправили си път нагоре с много труд, оставяха на младоците компютърната част, тъй като самите те бяха бегло запознати с техниката, и поемаха ролята на хора, които контролират, отбелязват тенденциите, утвърждават корпоративната политика и по принцип се държат като добри чичковци към новаците, възприемащи ръководния персонал като изкуфели старци, при които изприпкваха в тежки моменти.