Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Прекрасно. Моите уважения към капитана, поемете курс едно-пет-пет с максималната възможна скорост. — След по-малко от минута „Муцу“ се разтресе от увеличената двигателна мощност и зацепи по-бързо спокойното тихоокеанско мъртво вълнение за срещата си с американската военноморска част. Разчетът на времето бе важен.
На партера на Нюйоркската фондова борса млад дилър направи грешка при отчитането на акциите на „Мерк“ точно в 11,43,02 източно поясно време. Тя всъщност влезе в системата и акциите се появиха на таблото със стойност двадесет и три и една осма, далеч под настоящата им пазарна цена. След тридесет секунди той въведе отново същата стойност. Този път му се развикаха. Обясни, че проклетата клавиатура е лепкава, и като я измъкна от буксата, я смени с нова. Случваше се често. Хората разливаха кафе и други боклуци на това мръсно място. Корекцията беше въведена веднага и нещата станаха пак нормални. В същата минута нещо подобно се случи с акциите на „Дженеръл мотърс“ и една жена използва същото извинение. Нямаше опасност. Хората в нейната кабина не общуваха кой знае колко с онези, занимаващи се с акциите на „Мерк“. И двамата чиновници нямаха представа какво правят. Просто знаеха, че им плащат петдесет хиляди долара, за да допуснат грешка, която по никакъв начин няма да повлияе на системата. Не им бе известно, че ако не бяха го сторили, имаше други двама дилъри, получили същата сума, за да направят същото нещо десет минути по-късно.
На компютрите „Стратус“ в Депозитното контролно дружество (по-точно на софтуера в тях) бяха отбелязани въведените данни и „великденското яйце“ започна да се мъти.
Всичките камери и прожектори бяха поставени във Владимировската зала на великия Кремълски дворец, традиционното място за приключване на преговори, което Джак бе посетил в едно друго време и при съвсем различни обстоятелства. В две отделни стаи гримираха президента на САЩ и президента на Руската федерация, което вероятно беше по-неприятно за руснака. За Райън нямаше съмнение. Добрият външен вид за пред камерите не бе традиционно изискване към местните политически фигури. Повечето от гостите вече бяха седнали, ала висшите членове на двете официални групи повече можеха да се отпуснат. Последните приготовления бяха почти приключили. Кристалните чаши бяха наредени на подносите, тапите на бутилките с шампанско бяха отвити и чакаха само един знак, за да излетят.
— Това ми напомня, че ти така и не ми изпрати от онова грузинско шампанско — обърна се Джак към Сергей.
— Е, можем да го направим днес. Бих могъл да ти го уредя на добра цена.
— Знаеш ли, преди щеше да се наложи да го откажа от етични съображения.
— Да, зная, че всеки американски служител е потенциален мошеник — подхвърли Головко и се огледа наоколо, за да се увери, че всичко е свършено както трябва.
— Трябва да станеш адвокат. — Джак забеляза, че главният агент на тайните служби минава през вратата и се отправя към мястото си. После попита жена си: — Чудесно място, нали, скъпа?
— Царете са знаели как да живеят — прошепна тя и тогава всички телевизионни прожектори блеснаха. Всички мрежи в Америка прекъснаха програмите си. Часът бе малко неудобен при единайсетчасовата разлика между Москва и американското западно крайбрежие. Проблеми имаше и в Русия, която имаше поне десет свои часови пояса поради фрапиращите си размери и, в случая със Сибир, поради близостта със Северния полюс. Това обаче беше нещо, което всеки искаше да види.
Двамата президенти се появиха сред ръкоплясканията на тристата присъстващи души. Роджър Дърлинг и Едуард Грушевой се срещнаха при махагоновата маса и сърдечно си стиснаха ръцете по начин, характерен само за двама бивши врагове. Дърлинг — бившият войник и парашутист с опит от Виетнам; Грушевой — също бивш войник и военен инженер, един от първите, проникнали в Афганистан. Възпитани да се мразят взаимно в младостта си, сега те щяха да сложат точка на всичко това. В този ден щяха да оставят настрана всички вътрешни проблеми, с които и двамата живееха всеки час от седмицата, тъй като днес техните ръце щяха да променят света.
Домакинът, Грушевой, покани Дърлинг да заеме мястото си, сетне отиде до микрофона.
— Господин президент — започна той с помощта на преводач, от който всъщност нямаше нужда, — за мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошъл за първи път в Москва…
Райън не слушаше речта. Беше предвидима до последната фраза. Погледът му се спря на черна пластмасова кутия, поставена на масата точно между столовете на двамата държавни глави. На нея имаше два червени бутона и кабел, водещ надолу към пода. Два телевизионни екрана бяха изправени до близката стена, а в задната част на залата големи телевизионни монитори бяха на разположение на всеки, желаещ да гледа. Те показваха приличащи си картини.