Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Страшен начин за поддържане на железопътна линия — отбеляза един майор на тридесет километра от Минот, Северна Дакота. Той току-що затегна последната жица. — Добре, по веригите тече ток. Жиците са свързани. — Единствено прекъсвачът предотвратяваше избухването на експлозивите, а той бе в ръката му. Вече провери всичко лично, цяла рота военна полиция патрулираше из местността, понеже „Приятели на земята“ заплашваха, че ще протестират срещу събитието, като поставят хора при експлозивите, и колкото и да желаеше да взриви тези копелета, щеше да му се наложи да прекъсне електрическата верига, ако това се случеше. „Защо, по дяволите, някой ще протестира срещу това?“ — чудеше се той. Вече си изгуби един час в опити да го обясни на съветския си колега.
— Тук е почти като в степите — рече мъжът и потрепери на вятъра. И двамата гледаха телевизорчето си в очакване на знака.
— Жалко, че политиците ги няма тук, за да изпуснат малко топъл въздух под налягане. — Той отмести ръка от прекъсвача. Защо не можеха просто да побързат?
Руският офицер знаеше достатъчно добре американски английски, за да се засмее на забележката, докато бъркаше в огромния си анорак за една изненада, която пазеше за американеца.
— Господин президент, гостоприемството, което открихме в този велик град, е достатъчно доказателство, че трябва, може и ще има приятелство между нашите два народа, силно точно колкото старата ни вражда, но далеч по-продуктивно. Днес ние слагаме край на войната — заключи Дърлинг и сред топли аплодисменти стисна отново ръката на Грушевой. Двамата мъже седнаха. Странно, ала сега те трябваше да получат заповед от американски телевизионен директор на продукция, който имаше слушалки на главата си и говореше много бързо.
— А сега — чу се на два езика, — ако публиката бъде така добра да се обърне към телевизорите…
— Когато бях лейтенант в сапьорните части — прошепна руският президент, — много обичах да взривявам.
Дърлинг се усмихна широко и наведе главата си към него. Някои неща не бяха за пред микрофоните.
— Знаете ли какъв исках да стана като момче… Дали имате такава професия тук?
— Какъв, Роджър?
— Като онзи, който управлява крана с голямата желязна топка за събаряне на сгради. Сигурно е най-хубавата работа в цял свят.
— Особено ако можеш първо да вкараш парламентарната си опозиция в сградата! — Това бе възглед, който двамата споделяха.
— Време е — разбра Дърлинг от директора на продукцията.
Двамата мъже сложиха палци на бутоните.
— На три, нали, Ед? — попита той.
— Да, Роджър!
— Едно — каза Дърлинг.
— Две — продължи Грушевой.
— Три! — казаха едновременно и натиснаха копчетата.
Двата бутона затвориха проста електрическа верига, водеща към спътников предавател отвън. Нужна беше приблизително една трета от секундата, за да може сигналът да стигне до сателита и да слезе пак надолу, сетне още една трета, докато отразеният лъч премине по същата траектория, и в продължение на един дълъг миг мнозина си помислиха, че нещо се е повредило. Ала не беше.
— Уха! — възкликна майорът, когато четиридесет и пет килограма взривна смес хвръкна във въздуха. Трясъкът впечатляваше дори от километър. Изригна огнена кула от запалването на задвижвания с твърдо гориво ракетен двигател. Тази част от церемонията се оказа коварна. Трябваше да са сигурни, че въпросният предмет ще се запали само отгоре. В противен случай ракетата можеше да се опита да излети от силоза, а това съвсем нямаше да е добре. Всъщност цялата операция бе ненужно усложнена и опасна. Студеният вятър отвяваше токсичния изгорял газ на изток и когато той стигнеше до нещо значимо, щеше да е останала просто лоша миризма, която до голяма степен можеше да послужи като определение на политическите условия, станали повод за съществуването на горящия ракетен двигател, нали? Все пак гледката вдъхваше известно страхопочитание. Най-големият фойерверк в света, горящ отпред назад близо три минути, след което остана единствено пушекът. Един сержант задейства противопожарната система на силоза, която, за изненада на майора, наистина работеше.
— Знаеш ли, теглихме чоп, за да видим кой ще поеме задачата. Аз спечелих — похвали се той и се изправи на крака.
— На мен просто ми наредиха да дойда. Радвам се, че стана така. Безопасно ли е вече?