Пътят на кралете (том I)

— Подобрил? — обади се Каладин учудено.

Скалата сякаш се попритесни.

— Разбирате ли, бях доста ядосан за смъртта на моя нуатома. И си казах — тия равнинци, езиците им са изподрани и опърлени от храната. Нямат вкус и…

— И какво?

— Лайно от чул. Явно имаше по-силен вкус, отколкото допусках.

— Я чакай — намеси се Тефт. — Ти си сложил фъшкия в супата на върховния принц Садеас?

— Е, да. Всъщност, пуснах и в хляба. И в гарнитурата за пържолите. И направих лютеничка за намаслените му гарами. Така открих, че чулската фъшкия има множество приложения.

Тефт се разсмя. Смехът му отекна. Катурна се на една страна и продължи да се превива от смях, та чак Каладин се разтревожи да не падне в пропастта.

— Рогоядецо! — най-сетне успя да продума Тефт. — Дължа ти питие.

Скалата се подсмихна. Каладин се поразвесели и поклати глава. Изведнъж му се стори смислено.

— Какво? — попита Скалата, който явно беше забелязал изражението му.

— Точно това ни трябва — каза Каладин. — Това! Точно това ми липсваше.

Скалата позамълча.

— Фъшкия ли? Фъшкия ли ти трябва?

Тефт отново избухна в неудържим смях.

— Не — отговори Каладин. — Трябва ми… е, ще ти покажа. Но първо да изцедим сока от билката.

Едва бяха привършили първия сноп, а пръстите го боляха от изстискването.

— Ами ти, Каладин? — попита Скалата. — Разказах ти моята история. А ти ще ми разкажеш ли твоята? Как се сдоби с тези клейма на челото?

— Аха — обади се Тефт, докато бършеше очи. — Чия храна подправи ти?

— Не каза ли, че е забранено да се пита за миналото на мостовия — отговори Каладин.

— Синко, ти накара Скалата да сподели. Значи е съвсем честно.

— Тоест, ако аз разкажа моята история, и ти ще разкажеш твоята?

Тефт веднага се начумери.

— Гледай сега, няма да…

— Убих човек — каза Каладин.

Това накара Тефт да млъкне. Скалата вдигна глава. Каладин забеляза, че Сил гледа с интерес. Това беше необичайно за нея; друг път вниманието й бързо се отклонява.

— Убил си човек? — попита Скалата. — И след това те направиха роб? Не е ли наказанието за убийство смърт?

— Не беше убийство — тихо отговори Каладин и се замисли за парцаливия старец в робската кола, който му задаваше същите въпроси. — Всъщност получих благодарностите на някой много важен.

Той замълча.

— И? — накрая попита Тефт.

— И… — продума Каладин, загледан в едно от растенията. На запад луната Номон залязваше, а на изток се издигаше малкият зелен диск на последната луна Мишим. — И се оказва, че светлооките не отвръщат особено добре, когато отказваш даровете им.

Другите чакаха още, но Каладин се умълча и продължи да работи. Изненада се колко е болезнено връщането към тези събития в армията на Амарам.

Тефт и Скалата като че ли доловиха настроението му или пък прецениха, че казаното е достатъчно — и двамата се върнаха към работата си и не го закачаха повече.